Страницата на американското посолство публикува видео, в което посланик Херо Мустафа рецитира "Де е България"? Умилително, особено за хората, които са склонни да се умиляват от подобни работи, които трябва да бъдат завинаги вписани в графата "културно-приемствен кич". Ето го:
Дотук добре, хубаво, обаче в съобщението на Facebook страницата на американското посолство ни питат следното, цитираме:
"Посланик Мустафа рецитира българска поезия. Може ли да назовете автора?"
Нека повторим: американският посланик рецитира Вазов и от американското посолство ни питат: Може ли да назовете автора?
А ние ще попитаме на чист български: What The Fuck?
Това дали можем да назовем автора реторичен въпрос ли е, провокативен въпрос ли е, въпрос за 5 000 лв. от "Стани богат" ли е, и какво въобще прави тоя въпрос там?
Няма да наливаме бензин в патриотичния двигател и да предположим, че, видиш ли, американското посолство допуска, че е възможно ние да не знаем кой е авторът, а пък Херо Мустафа, няколко месеца след идването ѝ в България, сега да ни изпитва с отвъдокеанско самодоволство за собствената ни история и литература. Подобно допускане ще направят от "Възраждане" най-вероятно съвсем скоро, но на нас не ни е до лесно запалима агресия. Между другото, не се ли сещат от същото посолство, че от безбройните начини да подпушат американофобията, са избрали направо най-работещия - ако съм лидер на националистическа партия просто първото, което ще направя, е да строя четата и да поскандалджийствам малко, за да натрупам вот за изборите догодина.
На мен обаче по-скоро ми прилича на друго, което прави нещата съвсем комични. Ако разгледате страниците на големите вериги супермаркети ще видите тъкмо ей такива работи. Пуска се нещо очевидно и ясно за всички, туря се един въпрос - знаете ли кой е авторът или па да кажем на трети март - знаете ли кой празник празнуваме днес - и после де що има кибици пишат отдолу по хиляда коментари, триумфиращи, че в света на възрастните все още някой ги пита за нещо, с което са успели да прескочат началното образование - последното, което е оставило трайна следа в съзнанието им. Дето се вика, под статуса на посолството единственото, което липсва, е да се добави - "Напишете кой е авторът и след томбола ще видим кой ще спечели ваучер за 40 лева, 2 суджука, лимонада и магнитче с лика на Доналд Тръмп."
На всичкото отгоре този отникъде появил се Вазов изглежда потресаващо нелеп на фона на всичко, което стана в държавата по отношение на случая "Миталов". Дори по традиция аргументативно безпомощните клакьори у нас не можаха да кажат нещо по-умно от стандартното: "Ние сме член на НАТО и държим на евроатлантическото ни партньорство", сякаш това означава, че тук няма суверенно правосъдие. Дали някой е корумпиран се разбира едва при влизането на определена присъда в сила, а докато няма такава, това е просто геополитическа клевета. Най-общо се твърди, че ние, американците, решихме, че съдията ви е корумпиран и следователно всички трябва да кажете, че той е такъв. Този съдия е неудобна пешка от шахмата на Студената война и вие трябва страшно добре да разберете това, дори примерно ако преди това сте разбрали какво представлява правораздаването, но наивно си мислите, че корупцията се доказва в съда, а не на пресконференция.
Действително, Херо Мустафа е права да попита "Де е България?". Отговорът не е толкова очевиден, колкото авторът на произведението. Той поне знаеше.
Автор: Иван Вазов - син
