Българската държава има особено отношение към българите в чужбина. Никакво.
И докато това никакво отношение можем малко по-лесно да го преглътнем, когато става въпрос за българите, избрали по собствена воля да живеят зад граница, то нямаме право да го толерираме спрямо българите, чиято съдба е просто такава - да се родят практически на чужда територия, но де факто - на българска земя.
Защото по исторически причини България има такъв "народ" - неин, но живеещ под чужда опека. И да го пренебрегва е недопустимо.
Вчера българите от Западните покрайнини за пореден път отправиха молба към държавата, която считат за родина. За пореден път я призоваха да ги защити. За пореден път с болка констатираха, че тя нехае и бездейства.
Този път поводът са сръбските пропагандни лъжи, разпространяващи се чрез медии и конференции, за "български зверства" по време на Първата световна война. Лъжи, които настройват сръбското общество срещу българското малцинство. А на българите там им е достатъчно тежко, за да търпят още удари - език на омразата, пренебрежение и високомерие. Затова не искат много - просто някой в България да се изправи и да каже, че сърбите лъжат. Защото лъжат.
Това обаче е само последната капка в морето от проблеми, в което се давят ежедневно нашите сънародници в Западните покрайнини. Те многократно са молели за внимание по отношение на проблема с образованието на български, този с медиите на роден език и още много други. И всеки път държавата казва, че иска да помогне, прави ограничени усилия и след това забравя.
Нормално е, залисани в "изключително важни" проблеми като това колко ще им е дълга коледната ваканция, дали ще преодолеят петъчния си мързел, за да съберат кворум в Народното събрание и дали и утре ще намерят хубаво безплатно място, за да си паркират джипа пред парламента, българските депутати и министри да нямат време за "маловажни" казуси като българските общности зад граница.
Само че ние би трабвало да имаме време. Защото става въпрос за наши братя. Които не са виновни, че са се родили в Босилеград или Болград, под юрисдикцията на друга държава. Те знаят и избират да са българи, да пазят корена си и да възпитават и децата си като българи. Избират да пазят пламъка на българщината жив дори във враждебна и чужда среда.
И ако на нашите търтеи политици не им пука, на нас би трябвало да ни пука. И би трябвало да накараме същите тези търтеи да си свършат работата.
Защото държавата има задължения към братята ни в Сърбия. Има задължение да ги пази и подкрепя. Защото държава, която не се грижи за собствения си народ, е псевдодържава. Ние, като народ-мнозинство, живеещ в родината си, можем да изискваме и да оказваме натиск. Ако не го направим, значи и ние сме псевдонарод.
Авто: Десислава Любомирова