Ако не можеш да ги подкрепяш, когато губят, не ги подкрепяй и когато печелят!

"Българи юнаци" за някои спира само там, докъдето и късметът ни спира да работи. Обичта би трябвало да е безусловна, а за хората, които бяха в залата, забелязахте ли онези, които си тръгнаха, когато видяха, че може би няма да я бъде, за да не хванат задръстването на паркинга?

Когато бием сме велики, когато падаме "толкова си можем". Момчетата са ни златни, достойни и добри мъже, заради които цял свят ни гледа и разбира коя е България. Точка, след точка, година, след година и за щастие, радостта ни не спира. Всяка година момчетата ни радват с успехи, медали, постижения и безупречно поведение, за което трябва да им стиснем ръка.

Да сте чули някога някъде волейболист от националния ни отбор да се е сбил в някоя дискотека, да се е развел с някоя плеймейтка или да ни прославя с лош английски? Няма и да чуете. Прехваленият български футбол никога няма да може да стъпи и на малкия пръст на успехите ни във волейбола и всички виждаме това. Защото националите ни имат ценности, знаят каква отговорност носят на плещите си и никога не биха си позволили волности, с които името им да се очерни.

Ако не можеш да ги подкрепяш, когато губят, не ги подкрепяй и когато печелят! Ако си истински фен, бъди фен докрай. И колко истински фенове бяха напълнили залата днес, ще разберем по това колко ще бъдем утре. Защото всеки знае да печели, но малко са тези, които разбират истинския смисъл на играта.

Сърце, душа... за БЪЛГАРИЯ!