В България трудно се обединяваме за каквото и да е. Вече съм се отказал да мисля защо – дали защото нещо генетично ни е сбъркано, та сме си природно проклети, дали заради усилено успешно промиване на мозъци, дали комбинация от двете, дали нещо друго.
Ако обаче не успеем поне да направим Национална детска болница, в която равен достъп до лечение да получат всички наши деца, без да трябва родителите им да си гледат в портфейла и без работещите там лекари и медицински работници също да трябва да си гледат в портфейла, да затваряме това подобие на държава!
Частна детска болница – една или повече, хубаво. Нека да се направи – само че не като източващ държавен ресурс субект. Това важи за всички частни болници – нека има, но не да точат клинични пътеки. Този порочен модел трябва да бъде прерязан – щом си частник, значи разчиташ на себе си, на собствената си изобретателност и предприемчивост, а не да се подсигуряваш и с ресурс, финансиран от всички данъкоплатци.
Едно общество, една нация си личи колко струва по грижата за най-уязвимите – на децата, на възрастните, на болните. Десетилетия вече оценката за България в това отношение е повече от слаб 2. И не само в това, но по-добре да не се замислям.
Така че сегашната пародия на парламент нека поне това да свърши – както призовават хората, които години наред се борят да има Национална детска болница, а не поредна схема за точене на сладки държавни пари: Изрична подкрепа за държавна детска болница
Автор: Ивайло Ачев
