Сред десетките версии за Алексей Петров, лансирани в публичното пространство след неговото убийство, като че ли най-популярна е тази, която го свързва с политиката. Едва ли е случайно, че онези, които най-много се опитват да накарат публиката да повярва в това, нямат никаква конкретика. И така дават повод за много въпроси. Първият от тях е дали Алексей Петров не е отстранен точно сега, защото вече не е нужен - свършил си е работата. Сглобка има.
Самият той никога не е отричал, че е близък с бащата на Кирил Петков. Не е отричал и срещите с тях и с Борисов. Но винаги е напомнял да не се преувеличава ролата му за съставянето на правителството. Кой и защо го прави е въпрос с много възможни отговори. Но все някой трябва да отнесе отговорността за безумната НЕкоалиция и е най-добре този някой да е вече покойник. И да не е нито един от лидерите ѝ - те са напълно невинни и целите в бяло.
Във всяко съставяне на кабинет има добре премерено влияние на бизнеса - и сенчест, и легален. Тиражиращите версията за конструктора на сглобката обаче не посочват какво Петров е получил срещу миротворческата си мисия - министри ли, удвояване на бизнеса си ли, за какво му е било да го прави в крайна сметка? Както е известно, при предишни засечки, свързани с правене на коалиции, съставяне на мнозинства и прочее политически мениджмънт, Алексей Петров няма видимо участие. Тоест, едва ли и сега е имал някакъв пряк интерес от това Борисов и Петков да се коалират.
Ако обаче тази негова работа се свързва с показния разстрел, неизбежно стигаме до въпроса какво ще се случи оттук нататък със сглобката? Щом го няма вече главният сглобяващ, ще продължи ли тя да съществува? Или ще се разпадне, защото сме приключили с прането и остава само да го изгладим?
Тези въпроси нямаше да бъдат задавани изобщо, ако в обществото имаше категорична нетърпимост към мутрите. Но уви, българинът е прекалено толерантен към всякакви модели на поведение и на управление, включително и към най-просташките. И към откровено мутренските.
В България все още не се е появила онази критична маса, която да направи промяната възможна. И точно по тази причина Петков и хората му се принудиха да приемат Борисов за партньор. Ако имаха достатъчно подкрепа от обществото, развитието на нещата би било коренно различно. Но понеже не е, да помислим какво ни чака.
Първи вариант - правителството пада. Без значение дали с инсценировки по банкянски тертип или по хидроинженерен сарайски чертеж. Идва пак Радев с поредния гълъбарник и прави каквото може и колкото време може.
Втори вариант - правителството остава. Борисов спасява България, а Петков му помага в благодорното дело. И така до момента, в който първият реши, че вторият не му е нужен. Приблизителна дата - 1-ви ноември.
ОЩЕ: Убийството на Алексей Петров е само върхът на айсберга
Автор: Стефан Стефанов
