Конференция по европредседателството мина съвсем по български - алкохол, парти с полуголи жени и призиви за размножаване. Евромладежите били скандализирани, никога не са виждали така да се харчат европари, а от безплатния твърд алкохол не успели да си свършат работата на следващия ден. Ние обаче твърдим, че тъкмо подобно чалга посрещане би могло да провокира незаменими и непосредствени познания за българската среда - нали няма по-важно за едно председателство от размяната на културни практики? Ето кои са 7-те песни, които трябва да прозвучат с ефектен превод в ушите на евромладежите, за да могат да придобият най-дълбинни познания за българската народопсихология.
1. Дует Симпатяги - "За милиони няма закони"
Кратко въвеждане в правораздавателна ни система. Евромладежите биват обучени в определени съдебни симетрии - за милиони няма закони и за кокошка няма прошка. Песента внушава трайна юридическа ситуация, с която е добре да са наясно, докато са тук. Може да се комбинира с репортажи за ареста на Иванчева, ако случайно не са го видели така или иначе на улицата за петте часа експозиция пред минувачите.
2. Южен вятър - "Батальонът се строява"
Евромладежите биват обучени в определени казармени вълнения, изпитвани от тукашните младежи, на които въобще не им пречи да ги изпитват, въпреки че никога не са ходили в казарма. Песента създава преклонение към дисциплината, железните порядки, но и радостта и свободата от уволнението.
3. Тони Стораро - "Милионерче"
Песен, с която нашите младежи могат да приканят колегите си към по-голяма активност на харчовете. "Милионерче", не се подигравай ти, давай, давай, бръкни по-дълбоко, пее Тони Стораро, а смисълът е ясен: с този рефрен подканяме гостите си от Западна Европа (кандидат милионерчета, защо иначе да се занимават с ЕС) да не бъдат толкова стиснати, да се бръкнат малко и да поизхарчат туй-онуй в името на хубавото парти. Имаш пари, давай, давай - какъв по-категоричен начин да се помолят чужденците да инвестират в бг лайфстайла и да се бръкнат за салфетки в дискотеката. Възможно е "Милионерче" да се нуждае от известна увертюра - българският архив от сходна тематика е дълбок. "Тигре, тигре", и "Мъни, Мъни" са добър вариант.
4. Галин - "Селската баня"
Евромладежите, вече понаучили това-онова, постепенно се гмурват в дълбините на българския лайфстайл. Крайно време е да научат, че имаме песен, която възпява къпането - още Чърчил е забелязал, че има нещо съмнително в народ, който си честити банята, нека продължим да правим впечатление със същото. Този химн на хигиената би могъл да обогати познанията на европейските младежи за тукашните порядки и да ги индоктринира в определени навици. Песента освен всичко покрива всички изисквания за институционалност - един след друг се появяват попа, кмета и даскалицата, светата троица на българското село, които се сапунисват последователно, давайки управленчески пример на населението.
5. Амет - "Белгийски вечери"
Ето какво пее Амет: Ходя си по джамовете, разкарвам се тук и там, много скъпо бе, братче, как не ги е срам". Верно, как не ги е срам? Няма по-добър начин да се обясни амбивалентното отношение към Европа. Попаднал в сърцето на Стария континент, Амет изживява едновременно възхищение към магазините (вж. Джамовете), но в същото време преживява балкански ступор пред цените - всичко хубаво, но много скъпо бе, братче. Евромладежите ще се докоснат до тези фини любовноомрази, love-hate relationship, отношения, от които попадналия в Европа беден и по гаврошовски заслепен от блясъка на витрините българин страда.
6. Валдес - "Жега"
Тук вече евромладежите влизат в най-дълбинните представи за власт. Евала на холдинга и три години аз подред, ще съм в столицата кмет. Жегата, ударила центъра на София, е едновременно климатично явление и някаква напечена властова ситуация, в която текат пари като река, отпушена от мутренските времена. Какъв по-добър начин да се европредседателства?
7. Радо Шишарката - "К**ви, сбогом"
Тази е на изпращане. След успешно проведени десетки сеанси по европредседателството, е време високите ни гости да си тръгнат. Няма вече джипове, джетове, компаньонки, барове, чао. Усвоихме едни пари както ние си знаем, пък ако ви е харесало, елате пак. Тоя път на Слънчев бряг.
Автор: Райко Байчев
