15 септември тази година е петък и два почивни дни някак ще отложат същинското потапяне в хаоса на новата учебна година.
Вече зная, че класният ръководител на едното ми дете е в друго училище. Не зная колко още учители ще бъдат сменени. Не се знае кой ще дойде на тяхно място. Така е всяка година в много училища в София. Текучеството, което продължава от години, накъсва и без това опорочения учебен процес.
Всеки учител идва със своите методи на обучение, изисквания за учебни помагала. Другият притеснителен момент – колко пари ще отидат и тази година за тях, компенсирайки основните учебници, които явно не могат да осигурят базата, необходима за качествен учебен процес.
От години стискам палци да мине и тази година. С поредните промени, с поредната смяна на министър, чиновници, с липсващи над 200 хил. ученици и 1000 учители, странни наредби, правила (по-скоро влошаващи условията), с все повече пари за частни уроци и притеснения....
15 септември ще започне и s други по-страшни липси – липсата на доверие, липсата на мотивация, може би дори и липсата на вяра, че е възможно нещата да се подобрят към по-добро. Не и скоро. Не и когато министърът обявява в движение, че многодетните семейства са необразовани, а началник на РУО-София прави рокади в най-реномираното училище в столицата и контролира достъпа на медиите до новия му директор, назначен за рекордните 117 минути.
С всяка изминала година 15 септември е все повече стрес и по-малко радост...
