В Аржентина Хорхе Валдано е известен като Философа. "Футболът е едно от малкото извинения да се чувстваме щастливи“, е сред известните му фрази. Един от архитектите на последния триумф на "синьо-белите“ на мондиал - през 1986 г., когато отбелязва при победата с 3:2 над Германия на "Ацтека“.
Прави забележителна кариера в Реал (Мадрид), с който печели два пъти испанската лига, а после е спортен директор на клуб №1 на XX век.
Появява се в пресцентъра на "Маракана“ с излъчването на звезда от червения килим - тъмни очила, пищна блондинка под ръка и висококаратова усмивка.
Сеньор Валдано, очаквахте ли Аржентина да стигне до последния мач на мондиала?
- Не знам какво сте си мислили в Европа, но нашият отбор дойде тук за титлата. И развитието на първенството го показа. Отборът започна тромаво. Имаше моменти, в които се движехме по ръба. Но постепенно започнахме да контролираме мачовете. Съперниците взеха да се огъват. Ако пътят до световната титла не бе седем, а десет мача, нямаше да имам съмнения кой ще е шампион.
Да, но умората се усещаше все по-осезаемо. Меси каза, че краката му сякаш тежали сто килограма...
- Всички са изморени, не само нашите футболисти. Никой не се разхождаше на този мондиал. Видяхте какво се случи с Бразилия. Аржентина игра с дух и защити честта си. Това е най-важното. А Меси просто е гений.
Не му ли дойде в повече отговорността, сравненията с Марадона?
- Винаги казвам, че аржентинците сме такива - и във футбола, и в политиката чакаме някой да ни спаси. Меси е изключително богатство, трябва да му се наслаждаваме, а не да го обременяваме. Но аз смятам, че на това Световно Аржентина показа какъв колектив притежава. За първи път от много време ние бяхме като юмрук- Дори в моментите, когато Лео изпадаше в дупка, имаше кой да му пази гърба.
Остана ли място за съмнение кой е по-велик - Меси или Марадона?
- Никога няма да дам категоричен отговор на този въпрос. Той се задава, защото самият Меси винаги е сочил Диего за свой идол. За мен същността е друга - Марадона бе гений, който ни радваше. Меси също е гений, който ни радва. Другото няма значение.
Има ли по-сладка мечта за един аржентинец от това да види как отборът му вдига световната титла на „Маракана“?
- Вероятно ще излъжа, ако кажа „да“. Но за мен по-значим би бил триумф в Англия.
Защо?
- За мен това е най-специалното футболно място на света.
Как ще запомните този мондиал?
- Колкото и странно да прозвучи, голяма част от нещата, които се случиха, се дължат на Испания. Моделът, който тя наложи през последните години, провокира всички да преосмислят философията си. Така се стигна до този фестивал на нападателния футбол.
Германия ли е отборът на бъдещето?
- Тяхната игра е пряко свързана с това, което казах. Германия следва испанския модел, но адаптиран към своя стил. В този смисъл - да, те са на правилния път.
Вашето обяснение за катастрофата на Бразилия?
- Нищо че съм аржентинец, искрено им съчувствам. Начинът, по който приемат случилото се, е показателен колко много обичат футбола. Няма да съм първият, който ще го каже - Бразилия трябва да се върне към ценностите си. Комбинации, пасове, импровизация, красота. Ако бяха загубили с много, но красиво, просто щеше да боли. Сега те попаднаха в пропаст. Няма за какво да се хванат. Това е най-лошото.
Очаквате ли революция в бразилския футбол?
- Надявам се на такава, защото не е нормално този отбор да пада със седем гола. Това е драма за целия футбол, не само за Бразилия.
Виктор Игнатов, вестник "Преса"