До началото на Мондиал 2014 остават няколко дни, а организаторите във всички градове домакини определено имат още много работа за вършене. Особено неприятно е положението в Рио де Жанейро.
Фен зоната на Копакабана, която трябва да приема ежедневно хилядите запалянковци без билети за мачовете точно след 3 дни, още се строи. От едната страна безразсъдно висят на скеле на мястото, където трябва да бъде поставен огромният екран, а от другата огромно количество мъже с бормашини и поялници в ръце правят и невъзможното да приключат навреме със строителните работи.
На стадион "Маракана”, където на 13 юли трябва да се играе финалът на мондиала, положението изобщо не е по-различно. Там е отцепен огромен периметър, за да се доизпипват в последния момент всякакви довършителни работи. Работи се както по журналистическите ложи, така и по входовете и по коридорите, по които феновете ще стигат до местата си. А очакванията на местните са от ФИФА в последния момент да си затворят очите за някои от собствените си изисквания, за да се обяви, че всичко е наред. Точно такова между другото е и положението със стадионите в Куяба и Порто Алегре. Поне по местните телевизии всичко изглежда по мед и масло.
Там непрекъснато се показва Неймар, а не обстановката в Рио, но това съвсем не означава, че градът ще бъде 100% подготвен за откриването на мондиала на 12 юни. Нищо такова!
Да, знамето на Световното се вее на всякъде, множество улични работници ходят облечени с менте фланелки на Бразилия, а заведенията по плажовете се опитват да зарибяват прииждащите туристи със специални промоции. От там нататък обаче няма нищо, което да навежда на мисълта, че предстои най-големият световен футболен форум. Повечето фенове още не са пристигнали, а заведенията работят безгрижно, както във всеки друг обикновен ден.
Иначе местните продължават да са разделени на два лагера в отношението си към турнира. Някои (по-богатите) са горди, че родината им ще бъде домакин на мондиала, но повечето граждани смятат, че пръснатите за нови стадиони милиарди са прекалено скъпа екстравагантност.
Особено при положение че в здравеопазването и образованието почти не се инвестира.
Иначе разцеплението в страната е странно, при положение че се очакваше всички бразилци да са обединени и да подкрепят селесао и селекционера Сколари в опита им да измият срама от прочутия и днес провал "Мараканасо” и загубата (1:2) от Уругвай на финала на първия домашен мондиал през 1950 г. За ситуацията обаче има и политическо обяснение. Много местни са убедени, че провал на Бразилия на Световното ще даде сигурна гаранция, че президентката Дилма Русеф няма да бъде преизбрана на изборите наесен. Точно в този ред на мисли един сервитьор, с когото говорих, ми каза, че стиска палци за победа на Аржентина! Позиция, която доказва, че настроението на турнира никакво го няма. И единствената възможност да се подобри е водената от Неймар Бразилия да стигне възможно най-далеч на турнира. Но даже и титлата да бъде спечелена, местните хора едва ли ще забравят жертвите, които им се наложи да направят, за да стане факт Мондиал 2014.
Пол Мадоналд
