Хърватска за пореден път доказа, че е постоянна величина в световния футбол и се класира за 4-ти път на финали, като от 1998 година не се е появявала само на Мондиал 2010 в ЮАР. Към това трябва да се добави и редовното присъствие на тима на европейски финали и става ясно, че страната вече е в елитното общество на най-добрите.
Преди 16 години хърватите направиха фурор в дебюта си на световни първенства, след като стигнаха до полуфинала на Франция'98. Тогава Давор Шукер даде аванс на своя тим срещу "петлите", но Лилиан Тюрам се превърна в сензационния герой за домакините с 2 гола. За разлика от България, Хърватска не пропуснаха момента и извлякоха максималното от пробива си. Естествено, онзи тим на Хърватска бе наистина изключителен и пълен със звезди от калибъра на Шукер, Бобан, Просинечки, Влаович, Ярни, Асанович. С такава генерация нямаше как "шахматистите" да не стигнат до висок футболен коефициент "Ело". След това успехът бе развит дори и с треньори като Йозич, Ото Барич, Златко Крънчар и Славен Билич, а Хърватска се превърна в поточна линия за отлични футболисти.
Да, те може и да не са от висша световна класа като поколението от 1998 г., но пък са достатъчно качествени, за да стигат до големи форуми.
Проблемът е, че след 1998 г. "шахматистите" само веднъж успяха да прескочат групите на голямо първенство - на Евро 2008, където загубиха нещастно след дузпи на 1/4-финалите срещу Турция. В останалите си участия те се проваляха в групите, като върхът бе на Мондиал 2006, когато Австралия ги изпревари за второто място.
Сега целта със сигурност е минаване на групата, а и спортно-технически тимът има достатъчно аргументи за това.
Реално този тим на Хърватска може би като класа се доближава най-много до славните си предшественици. Сега Нико Ковач разполага наистина с отлични единици като Модрич и Манджукич, но и с много задружен, опитен и балансиран състав.
Какви са шансовете пред "шахматистите"? С този тим реално трябва да се чака стигане до елиминациите. Ясно е, че Хърватска няма как да се пребори за първото място с Бразилия и борбата ще е с Мексико за второто. На практика мачът с "ацтеките" на 23 юни ще се превърне във финал за второто място.
Дали обаче ще е така? В случая под внимание трябва да се вземат и други фактори, които в никакъв случай не са за подценяване и не са в помощ на хърватите. На първо място това са климатичните условия и логистиката. Всеки знае, че европейските тимове по принцип имат проблеми с аклиматизацията в такива региони, а в случая има и допълнително усложнение с влажността по поречието на Амазонка, тъй като мачът с Камерун е точно в Манаус. Хърватите ще трябва да летят много за своите мачове и това също е в техен минус. Ще липсва и опитният бранител Йосип Шимунич, който изтърпява сериозно наказание от ФИФА заради нацистки поздрав.
Срещу тези минуси обаче има и много плюсове. На първо място това е класата на Лука Модрич, който в момента е сред най-добрите халфове в света. Ако успее да запази формата си от Реал и в Бразилия, то той е способен да поведе съотборниците си към елиминациите.
Друг много важен фактор е умението на селекционера Нико Ковач да обединява отбора. Една от първите задачи на Ковач, след като наследи Игор Щимац, бе да подобри атмосферата в съблекалнята. При Щимац хаосът бе пълен и играчите бяха разделени на групички. Резултатът бе 4 загуби в последните 6 мача при Щимац.
Ковач промени това. Премахна напрежението, вдъхна увереност на играчите и нещата потръгнаха. Последва и лекият жребий в плейофите и очаквано преминаване през Исландия.
Хърватска обаче не е само Модрич. В халфовата линия до него ще играе Иван Ракитич, който прави отличен сезон в Севиля. В атака освен Манджукич са още и опитни играчи като Олич, Йелавич и Едуардо. В защита са Сърна, Чорлука, Ловрен и Прянич.
Така, ако се сложат на кантара всички плюсове и минуси, то в Хърватска може да се надяват на минаване на групата. Но за тази цел всички сили трябва да се хвърлят в битката с Мексико.
