В последното за годината седмично обзорно предаване „Отговорите със Спасиана Кирилова“ на Actualno.com. правим обзор на 2022-а. Каква беше годината във вътрешнополитически план – отговорите търсим с политолога доц. Татяна Буруджиева. Международният анализ на отминаващата година правим с дипломата Любомир Кючуков. Можем ли да кажем, че 2022-а е година на пропагандата? Разговаряме с експерта по комуникации Любомир Аламанов.
Година на политическото безумие за България
Според мен бихме могли да наречем 2022-а „политическо безумие“. Това каза в предаването „Отговорите“ политологът доц. Татяна Буруджиева. Според нея „нямаме много политика, имаме много емоция. Но нямаме много рационалност, имаме някакви странни схеми, по които се движат политиците и институциите и които все повече ги отдалечават от гражданите“.
Можем ли да откроим ярко събитие на годината във вътрешнополитически план, не задължително позитивно, нещо поне полезно?
„Честно казано, полезното би трябвало да бъде оценено поне от гражданите и в този смисъл, единственото полезно според мен, което гражданите видяха, е промените малко в социалната политика и пенсиите, когато се правеше поправката на бюджета. Но според мен нямаме еднозначни тълкувания на действията на политиците и в този смисъл нямаме еднозначен резултат, за да кажем позитивно или негативно събитие. Битката беше символна през цялата тази година. Тази символна битка беше насочена от страна на политиците към избирателите, за да се опитат да поправят, да вкарат в някаква по-голяма полза за тях отношенията си с гражданите. Но всичко това доведе до все по-малко доверие и до все по-малко сигурност в тези страшно несигурни времена, че политиците ще свършат някаква работа.
Положителното беше изядено не само от инфлацията, но и от факта, че две години ние сме постоянно в избори и трябва да си кажем коректно: В България каквито и реформи да се правеха в администрацията, не сме стигнали до администрация, която както в други държави, са речем във Франция, чиято администрация е градена още на принципите, създадени от Наполеон, администрацията функционира независимо от това дали политиците функционират.
При нас всички знаем, че около избори администрацията престава да върши каквото и да било сериозно, за да запази себе си. Всеки един човек да си запази мястото, оглежда се как ще бъде, какво ще бъде, кой ще е новият началник. Тази несигурност на администрацията се подплатява и от още един много сериозен проблем и той се състои във факта, че около избори, оставям настрана парите, които се харчат за избори, защото демокрацията е скъпо удоволствие, целият проблем е, че имаме твърде дълго управление на служебни правителства.“
Ще бъде ли върнат неизпълнен втория мандат и има ли смисъл президентът да връчи трети, ще научите от видеоматериала.
Думата на годината в международен план е „война“
Каква беше годината в международен план? Спор няма, че войната в Украйна е събитието, което се отрази на всичко, случващо се по света през 2022-а.
В „Отговорите“ разговаряме с дипломата и бивш заместник-министър на външните работи Любомир Кючуков, който е директор на Института за икономика и международни отношения. Ето какво каза той:
„Безспорно думата на годината беше „война“. И това, което 2022-а оставя на следващата година е един прост и стряскащ въпрос: Какво ще се случи евентуално когато следващият път на територията на държава-членка на НАТО бъдат убити нейни граждани, този път не от украинска, а от руска ракета? Защото всички сме наясно, че това може да предизвика глобален конфликт.
И дори самото обстоятелство през изминалата година, когато тази ракета падна в Полша, беше много показателно от гледна точка на реакцията на най-отговорните фактори. Имам предвид на първо място президента Байдън. Спешността, с която той свика своите колеги от Г-20, които бяха по това време в Бали и спешността, с която излезе информацията, че това не е руска ракета, показва какво означава, ако беше обратната ситуация. И че тогава ние не бихме реагирали нито толкова спокойно, нито толкова успокоително от гледна точка на по-нататъшното развитие. Т.е. това, което искам да кажа, светът действително е изправен пред много сериозен риск и глобалната война може да бъде предизвикана, включително и от един инцидент.
Засега основният подход на ЕС и НАТО е повече оръжие за Украйна и повече санкции срещу Русия. Девет месеца след началото на войната ние нямаме победител. Имаме само разруха. Имаме жертви и разруха. Не смятам, че войната в крайна сметка ще се реши с повече оръжие. Между другото най-странната теза, която чух през годината беше, че войната ще свърши когато бъдат изчерпани оръжията. Което звучи стряскащо и нелепо“.
Далече ли сме още от масата за преговори?
„Да. И то преди всичко защото липсва нагласа за търсене на политическо решение. Дори само реакцията на интервюто на Кисинджър, който предлагаше конкретни стъпки за решаване на конфликта, е доста показателна. Тя беше негативна, естествено. Но това, което прави впечатление е, че беше заобиколен основният въпрос, който Кисинджър зададе. А той беше как да се избегне световна война. На този въпрос никой от неговите критици не даде отговор.“
Адекватна ли беше българската реакция на оставането ни извън шенгенското пространство, ще научите от видеоматериала.
2022-а беше година на пропагандата
Президентът Румен Радев е голямото разочарование на 2022 година. Това каза в предаването „Отговорите“ Любомир Аламанов, експерт по комуникации и съосновател на Центъра за анализ и кризисни комуникации: „За мен лично разочарованието на годината беше президентът Радев, който успя за една година да се скара с абсолютно всички, които го подкрепяха, успя да се обърне на 180 градуса, успя да промени мнението си, това, което казва, ориентацията, към която иска да заведе страната. Все пак само преди две години той излезе с юмрук срещу, както той ги нарече, „мафия“ и много демократично настроени хора го подкрепиха. След което той просто предаде тези хора. Така че ако трябва да определям разочарование на годината, то за цялата година, от самото й начало, бих определил президента Радев.“
Можем ли да наречем 2022-а година на пропагандата?
„Да, за съжаление през 2022 година видяхме крайна фаза на пропаганда или както ние вече я наричаме, на открита комуникационна война, която се водеше предимно от фенове на руския диктатор към умовете и съзнанията на българите. За съжаление видяхме, че постигна доста успехи. На моменти сякаш хората се разделиха. На моменти сякаш даже лидери на мнение взеха много странни позиции. Видяхме например през лятото как много общественици, лидери на мнение, лидери на най-различни формации, асоциации и т.н., дружно искаха в някаква истерия веднага и незабавно да се подпише нов, едва ли не стогодишен договор с „Газпром“, без който ние ще умрем, земята ще загине, слънцето ще угасне и ще се разтворим в звездната пустош. Което, както виждаме в момента, избобщо не се случва, не е и вярно. За съжаление тези хора продължават да шестват насам-натам и общественото пространство и да дават следващите си неверни прогнози“.
Устояха ли медиите в България на този пропаганден натиск?
„За съжаление част от медиите не много. С концепцията за даване на всички мнения, което малко странно и превратно се тълкува в България. Те даваха мнението едновременно на агресора и жертвата. Все едно се дава право на мнение на изнасилвач например, защо той смята, че жертвата си го е търсила и това е типично българския синдром. Даже в момента виждаме, президентът на Украйна Зеленски беше в щатите, изнесе прекрасна реч пред Конгреса, получи овации, получи огромна помощ и това сякаш мина много незабелязано. В същия момент ние гледахме кадри с Шойгу, кадри с кремълския диктатор Путин, кадри с руската власт какво прави. Което на фона на всичко друго, което се случва по света, е донякъде срамно.“
Още – във видеоматериала.
