Смъртоносният пас дойде от Уесли Снайдер! Всичко се случи прекалено бързо за централните защитници на Испания Пике и Пуйол, а нападателят на Холандия Ариен Робен излезе сам срещу Касияс, но пропусна чист гол. Неприятно! Защото това се случи преди 4 г. точно на финала на Мондиал 2010, когато в крайна сметка Холандия загуби с 0:1 от Испания. Тогава Стъкления просто се хвана за главата и се свлече безмълвен на игрището. И сега, след толкова време по-късно, онзи кошмарен момент още го преследва. „Всичко е като на филм”, признава Стъкления. И се повтаря отново и отново. Освен това му се повтарят и епизоди от един друг кошмар – загубеният (с дузпи) финал в Шампионската лига с Байерн срещу Челси през 2012 г. След него феновете на баварците го разпраха от критики заради егоизма му. А в едно списание написаха: „За Ариен съотборникът е първият съперник, който трябва да бъде изключен от играта!”
Сега, по време на Мондиал 2014, положението на Стъкления е съвсем различно – всички го хвалят без спиране. В първия мач на Лалетата на мондиала той почти сам изрита Испания от стадиона с онова гръмко 5:1 (с 2 негови гола). Във втория – 3:2 с Австралия се отчете с още 1 гол, а в третия – 2:0 срещу Чили се отчете само с голов пас, но пък го определиха за играч №1. Затова не е изненада, че клубове от калибъра на Манчестър Юн са готови да извадят 50 млн. евро, за да го имат. Към момента обаче бързакът не се интересува от трансфери. „Сега живея за световното”, категоричен е Робен. И без съмнение се справя доста добре. През миналия сезон той най-накрая спечели Шампионската лига с Байерн, а през този почти сам реши в полза на баварците финала за Купата на Германия срещу Борусия Д.
Преди гола му за 5:1 срещу Испания пък беше включил турбото си, защото разви 37 км/ч и на неговия фон Серхио Рамос изглеждаше като възтежичък юноша младша възраст. Според официалната статистика на ФИФА никога в 84-годишната история на световните първенства друг играч не е развивал подобна скорост. Едно сравнение – при световния рекорд на Юсейн Болт на 100 м той е тичал с 43 км/ч. И то без топка в краката! „Ариен е на едно ниво с Меси, Неймар и Кристиано”, твърди началникът му в Байерн Матиас Замер. Може би точно затова в родното му градче Бедум (10 000 жители, на 10 км от Грьонинген) го уважават толкова. По стените в училището, където е учил, е пълно с негови фланелки – на Грьонинген, ПСВ, Челси, Реал М и Байерн. Донесъл ги е самият той. „Ариен идва често при нас”, казва бившият му учител Вим Хеемстра. И се сеща как още от малък Стъкления искал винаги да печели. Независимо дали става дума за шах, тенис или футбол. Загубел ли, превъртал!
„Стигнах далеч заради характера ми – смята самият Стъклен.
Винаги съм искал да съм най-добрият, най-умният и най-бързият
И никога не съм смятал за лошо, че изисквам много от себе си!” Неговият Бедум изглежда е като портрет на холандски художник. С канали, вятърни мелници и много колоездачи. Родителите му никога не са напускали тази идилия. Баща му Ханс, който се изявява и като негов мениджър, всъщност е учител по гимнастика, а майка му Марьо работи в пощата. Като малък Ариен бързо става добър тенисист, но баща му го записва да играе футбол в местното клубче ВВ Бедум. А там винаги се случвало едно и също: малкият Робен взимал топката на центъра, литкал всички останали деца и вкарвал гол. А това действие се повтаряло по около 100 пъти на година. Така го харесал скаутът на Грьонинген Луис Званевелд и го взел там. „Не се хваля с тази си находка, защото и баба ми би разбрала, че е голям играч, и би го взела”, откровен е Званевелд.
За таланта на Робен се разчува толкова бързо, че един ден в хола на сем. Робен се настанява тежко-тежко тогавашният спортен директор на Аякс, легендата на холандския футбол Лео Беенхакер.
Здрасти, маце, имаш ли едно кафе за мен обърнал се той като арогантен сваляч към майката на Ариен. А след това тръснал на масата договор, в който името на Стъкления било изписано грешно. Именно тогава сем. Робен взели решение, че синът им никога няма да отиде в Аякс. Вместо това като 18-годишен подсилил ПСВ Айндховен.
„Ариен винаги е правил необходимото, за да се развива с всеки изминал ден”, спомня си бившият му съотборник в Грьонинген Ханс Висер. След тренировки двамата оставали заедно, за да бият фаулове. И така работели, за да може Робен да изпълни целта си, да стане по-добър от другите. Още тогава единственото намерение на Стъкления било да вземе топката по десния фланг да нахлуе навътре в полето, да стреля, а след това да се израдва на поредния си гол. Резервният вариант бил да падне за дузпа. „Робен постъпва така, защото иска да печели”, уточнява другарчето му Висер.
Ариен може и да е цар на симулациите, но от известно време не прибягва до тях. Може би, защото престана да се контузва и може да разчита изцяло на потенциала си. А преди беше магнит за всякакви травми. Затова и му лепнаха прякора Стъкления. Но благодарение на доктора на Байерн Ханс-Вилхелм Мюлер-Волфарт и холандския чудотворец Хуб Вестховенс Ариен вече няма никакви болежки. „Колкото повече остарявам, толкова по-добра става кондицията ми. Затова и това световно няма да е последният ми голям турнир”, убеден е Стъкления. По бразилските терени изцяло в негова полза се оказа новата холандска философия „ала Ван Гаал”, покрай която офанзивната схема 4-3-3 бе сменена от по-компактната 5-3-2. Така на Робен не му се налага да изпълнява някакви досадни задължения в защита, а е концентриран изцяло в нападение. Където е част от златно трио заедно с Робин ван Перси и Уесли Снайдер, който се включва от задна позиция.
„Ако играем като отбор, тримата можем да направим разликата”, убеден е Ариен. А ако не, той ще я направи сам...
Андреас Хазлауер
Франк Лемкул
