Английската писателка Франческа Хорнак разказва историята на семейство, което е принудено да бъде заедно по Коледа за една седмица – достатъчно дълъг период, в който нищо не може да остане скрито. С шеговито-ироничен тон книгата „Седем дни от нашия живот“ (ИК „Кръгозор“) отразява наблюденията на авторката за семейните взаимооотношения, за класите и за празничните традиции.
Това е дебютен роман на Франческа Хорнак, която има богат опит като журналист и е работила за The Sunday Times, The Guardian, Metro, Elle, Grazia, Stylist, Marie Claire, Cosmopolitan и Red.
Ето какво споделя тя за книгата си.
Кога решихте, че е време да напишете роман и с какво Ви помогна опитът като журналист в творческия процес?
Реших да напиша романа, когато разбрах, че съм бременна. Вече имах едно бебе и знаех от опит, че когато се появи второто, няма да имам време да пиша. Този краен срок от 9 месеца беше най-ефективният стимул, който ме караше да не протакам.
Опитът ми като журналист ми помогна най-вече да спазвам крайните срокове! Също така да се идентифицирам с Андрю – бащата на Оливия, който пише рецензии за ресторанти, но има опит и като журналист. Била съм на негово място, борила съм се с редактори за малки промени и съм усещала как ми изцеждат енергията.
Темите и тонът в „Седем дни от нашия живот“ балансират между лекото и сериозното, семейното и романтичното. Само с една от тези нишки ли започнахте да пишете, или бяхте замислили всички още от самото начало?
Знаех, че искам да напиша книга, посветена на семейството, да е иронично-забавна на моменти, но романтиката и сериозните теми се появиха в процеса на писане. Попитах двама приятели, които бяха лекували хора от ебола в Сиера Леоне, за техните преживявания, а след това нямаше как да туширам сериозното звучене на книгата в някои моменти. Въпреки че смених ебола с измисления вирус Хааг, не исках да се отклонявам от техните разкази и спомени.
В „Седем дни от нашия живот“ критикувате и осмивате писането на рецензии за ресторанти. Самата вие писали ли сте такива рецензии? Надутите критици са навсякъде. Бащата на Оливия Андрю такъв ли е според Вас?
Никога не съм писала рецензии за ресторанти, но винаги ми е било забавно да пародирам различни стилове на писане. Образът на Андрю не е основан на някой определен критик, въпреки че има доста критици на средна възраст, които той би могъл да представлява.
Стилът Ви на писане е много визуален – всеки, който е прочел романа, може да си представи някои стаи от имението, където се развива действието. Какво казва къщата за обитателите си?
Само майката на Оливия Ема, която наследява имението, се чувства привързана към него, но тази привързаност е нездравословна. От детството й нищо не е променяно, така че къщата е като капсула на времето, постоянно нещо не работи. Андрю и по-малката му дъщеря Фийби се опитват да променят и модернизират стаите си, но като цяло къщата е само на Ема. Според мен това означава, че семейството има проблем с общуването. Това означава още, че Ема е носталгично настроена, сантиментална е, но също така е и пасивно-агресивна – тя знае, че семейството й за разлика от нея не се чувства у дома в имението, но не прави нищо, за да промени това.
Много ще се радвам да гледам филм по книгата. Дали вече има някакво развитие?
Благодаря! Телевизионните права бяха продадени и вече има готов сценарий, така че стискайте палци скоро да има филм по книгата.
Източник: Оmnivoracious.com
