Няма българин, който да не знае песента по Вазовото стихотворение за „Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и „Радецки“ гордо плува по златни вълни“. Националният празник 3-ти март е повод да потърся Людмила Дамянова, шеф на кораба-музей в Козлодуй. Дали и тази година корабчето ще посрещне туристи, дали ще има кой да чуе патриотичната беседа за Ботевата чета, която е превзела пътуващия кораб и е целунала родната земя, преди да даде живота си във Врачанския балкан в битка срещу турците?
„Радецки“ е паметна светиня за всички българи. Той е построен през 1851 г. в корабостроителницата на гр. Обуда и е предназначен за пътнически рейсове по Дунава между Галац и Оршова. Носи името на фелдмаршал Йозеф Радецки. В сегашният си вид корабът е построен от 1 млн. 200 000 деца на България реално, които са събрали средства за построяването му. Корабът е изграден по скици и чертежи на австрийския параход в Русенския корабостроителен завод 1964-1966. Инициаторите на кампанията за построяването му твърдят, че е истинско подобие на австрийския параход. След ремонта през 1988 – 1994 г. оригиналната главна парна машина е заменена с дизелов двигател и „Радецки“ от колесен параход се превръща в моторен колесен кораб. На 30 май 1966 г. той е тържествено посрещнат на Козлодуйски бряг – 57.40 м дълъг, 17.50 м широк, с парна машина, странични колела и с всички други детайли, така както е бил на времето. Предметите, които завещава Дагоберг Енглендер, са изложени редом с експозицията, посветена на Христо Ботев и неговата славна чета.
„Емоцията на всеки посетител е много голяма и съм свидетел на това, че младите хора проумяват с ума и сърцето си, че този кораб е построен от децата за децата по време на 1 часовото плаване в акваторията на река Дунав при Козлодуй“, коментира Людмила Дамянова.
„Сега корабът се намира на пристан на Козлодуйското пристанище. На всеки 5 години трябва да преминава ремонт на сух док. Тази година срокът изтича на 11 април. Досега параходът-музей винаги е бил ремонтиран в Русенската корабостроителница, но сега тя не работи. Трябва да търсим друг място у нас или в чужбина“, уточнява Л.Дамянова. „Ако това не стане, корабоплаващите органи ще го спрат от движение.Първостепенната ни задача е да уредим този въпрос , защото през последните години статистиката показва, че са се увеличили посетителите на кораба-музей. През 2017 г. са извършени 50 плавания, а през 2018 – 64. Аз съм на работа тук от 2003 г. и считам тази работа за моя лична кауза, допълва Дамянова. Още не мога да кажа колко ще струва ремонта, но за предишният в Русе ни бяха нужни 232 хил. лв“.
Сдружение „Енергийно бъдеще за България“ стартира тази година на 8 януари инициатива за събиране на средства за съхраняване на кораба-музей „Радецки“.Благотворителната инициатива продължава до 3 март – националния празник на България. Людмила Дамянова коментира, че досега има постъпили дарения от много родолюбиви българи, както и от наши сънародници в чужбина. Всеки дарява колкото е по силите му .
Даренията постъпват по банков път: ДСК Банк ЕАД ЦЧБ, София, ул. Московска 19
IBAN: BG23СТСА93000024648152, BIC: STSABGSF
Сдружение „Енергийно бъдеще за България“
С какво е интересен пътуващият кораб-музей?
Дамянова казва, че няма почивен ден и корабчето посреща гости 7 дни от седмицата от 9 – 17.30 часа. Посетителите могат да чуят историческа беседа за Ботевата чета и изложба, дарени от дружество „Единение“. Всяка година родолюбивото дружество прави възстановка на слизането на четата на Козлодуйския бряг. Любопитен експонат е и копие на знамето на Ботевите четници. През 1966 г., след конкурс за ушиването му, който е спечелен от учениците на НУ „Св.Софроний Врачански“, знамето вече стои на кораба. Самите историци не знаят къде е оригиналното знаме, ушито през 1875 г., ушито от Петрана Обретенова, дъщеря на Баба Тонка от Русе. То е приготвено от зелен копринен плат, със сърмени ресни и пискюли и разярен лъв в средата, ушит от сърма и коприна; най отгоре стои фразата: ”Свобода или смърт” .
На „Радецки“ са и онези последни писма на Ботев, писани от Войводата минути преди да слезе на Козлодуйския бряг. „Мила ми, Венето…, ако умра, знай, че после Отечеството си, съм обичал най-много тебе“…
В експозицията има изложени скици и чертежи на австрийския параход „Радецки“, по чието подобие е построен кораба музей и който е база за създаването му.
Не зная какво е всеки ден да се докосваш до тези реликви, навярно това променя и възгледите ти за живота и самия ти личен живот. Питам Людмила Дамянова какво ще пожелае на българите в навечерието на 3 март. А тя ми отговаря, че „най-важното в момента е да се намерят средства и да се осигури възможност да продължим живота на кораба-музей, защото според мен, това е най-силният символ за Ботев и неговото дело. За мен лично си пожелавам да предам тази патриотична убеденост на младите хора, които посещават параход „Радецки“ и кампанията да събере необходимите средства, корабът да бъде пуснат на вода и да привлича и възпитава в патриотизъм“.
Имате възможност и вие да допринесете за това родолюбиво дело. Защото Ботев и Радецки са част от светлите страници на българската история, а от нас зависи да оставим тези светини за поколенията. А пък нали знаете, както е казано – по делата им ще ги познаете.
