В центъра на Враца има един паметник от черен гранит, който изразява почитта и признателността на местното население към падналите жертви по време на Втората световна война и загиналите врачани при бомбардировката на Враца на 24 януари 1944 г.
Полемиката за него се разгоря вчера в социалните мрежи. Поднасяме венци и цветя, а забравяме дълговете си към човека, който е изписал имената на хората и е направил каменната пейка до мемориала?
Каква е всъщност историята?
Тя води началото си от времето на ръководството на кмета Николай Иванов (2011 - 2015 г.), който провежда 3 разговора със скулптора Ивайло Симеонов и Красимир Ангелов, който в момента е председател на местната структура на ВМРО в града. Обещанията са дадени и Ивайло изписва 133-те имена на загиналите, прави пейката и то в доста кратък срок от 1 месец. Готов е мемориалът на загиналите врачани и имената им са изписани върху паметника от черен гранит и бял врачански камък. Така, паметникът е открит на 1 юни 2014 г. За съжаление, два месеца след това, идват местни избори, които не са в полза на дотогавашния кмет Николай Иванов и той не е избран.
Хората от Инициативния комитет за изграждането на паметника са „все възрастни хора, радетели за българщината“, казва Ивайло Иванов. Председател е Лъчезар Генов. За събирането на средства за изграждане на паметника комитетът разчитал на благотворителен коктейл. По време на събитието проф. Ангел Кунчев, член на комитета, предложил какво да представлява паметникът и с какви материали да бъде изграден - паметна плоча от африкански черен гранит с изписани думи на признателност, поставена върху бял врачански варовик, представящи наклонени знамена в знак на признателност. Проф. Кунчев дал идея на друга плоча да бъдат изписани имената на 133-те жертви от бомбардировката преди 70 години.
Красимир Богданов, днес депутат в Народното събрание, тогава заместник-кмет по културата, обяснил, че в дарителската кампания за изграждане на мемориалния комплекс вече са събрани 7000 лева, но дарителите са пожелали да останат анонимни. При откриването на паметника дарение е направило общинското ръководство, както и представители на културни и държавни институции. Бизнесът във Враца също се включил.
Ивайло Симеонов разказва как, благодарение на Красимир Ангелов от ВМРО, през 2016 г. са му изплатени 2300 лв. от останалите 4600 лв. Общинският съвет е гласувал това на свое заседание, а Ангелов посочил, че средствата са взети от фонд „Култура“ от бюджета на общината.
Останалите пари, които трябва да получи скулптура са 2300 лв. И той решил да чака... Нормално, като всеки творец, признава, че се почувствал и малко засегнат, "но какво да се направи", въздъхва той. "Търсят те, когато има да се работи, а плащането може да почака", споделя с огорчение Симеонов.
Неговият приятел Красимир Ангелов споделя, че е поискал до месец отново съдействието на Инициативния комитет, "но там се събират средства от дарения, а това не става бързо", уточнява той. „Ще говорим отново и с кмета Калин Каменов. Искам да знаете, че макар да е забавено, не е забравено за работата на Ивайло Иванов“, посочва в заключение председателят на ВМРО във Враца.
Навярно е така… Нали има инициативен комитет за изграждането на паметника, има и Областен съюз на офицерите от запаса, Съюз на ветераните от войните. Има ни и нас, гражданите на Враца, които ежедневно преминаваме покрай този мемориален паметен знак…А пък и на всички подобни паметници има надписи и посланието е следното: „Никой не е забравен, нищо не е забравено”.
Междувременно, докато чака да получи своите пари, Ивайло Симеонов изработва паметна плоча, която е поставена пред паметника на Лъвчето във Враца. Този монумент е посветен на загиналите във войните за национално обединение 1912 – 1918 г., а обновяването се е наложило по повод честването на 100-годишнината от Първата световна война. Негова е и работата в градинката при Паметника на Левски, поръчана от организацията на ВМРО в областта. Не е отказвал съдействие на материали и при изработката на Паметника за наводнението при Згориград.
Освен това работи „про боно“ и дарява труда си на училище „Васил Кънчов“, като прави чешмата в училището. Дарява също така облицовката на църквата в родното си село Бистрец.
