Калин Каменов е втори мандат кмет на Враца. Той е завършил право. Бил е зам.-министър на младежта и спорта в 90-тото служебно правителство и във втория управленски мандат на ГЕРБ. Още по-рано е бил зам.-председател и председател на Държавната агенция за закрила на детето. Actualno.com го потърси да разкаже за бизнес интересите към Враца, за начина, по който общината премина през кризата.
Г-н Каменов, завърши строителството на завод за електронни компоненти с инвестиция за 21,5 млн. лева, направена е първа копка на завод за обработка на метали с планирано вложение за 18 млн. лева - това са новини от първите дни на този месец. От кога датира този инвестиционен интерес към Враца?
От около две години. Инвестиционният интерес е свързан с много преговори, разговори, много свършена работа от моя екип. Инвеститори не се привличат от днес за утре и се изисква много задълбочена и упорита работа, с много ангажименти, които ние поемаме към инвеститорите, за да се почувстват те като у дома си във Враца. Още по-радващото е, че освен чуждестранни, има и местни инвеститори. Те съумяха чрез различните форми, които държавата дава като финансиране на проекти, да разширят своя бизнес и да изградят местни заводи за производства, които дават препитание на немалко хора в града.
Всъщност какво е поведението на община Враца спрямо инвеститорите, нещо специфично ли е?
Бързата работа - нещо, което в администрацията невинаги се случва. Когато в определени срокове трябва да бъдат издадени документи, ние се стремим това да стане в първите, а не в последните дни. В голяма степен успяваме да съкратим и административните процедури, което е улеснение за бизнеса. От друга страна активно помагаме при намирането и подготовката на кадри. От няколко години план-приемите в професионалните училища се правят съгласувани с бизнеса и каквото те заявят като желание, ние това формираме като паралелки. Идеята е представителите на бизнеса да знаят занапред какви кадри ще има. Отделно от това е подобрената инфраструктура с подкрепата, разбира се, на правителството, което е допълнителен плюс към онези фирми, които искат да инвестират. И аз мисля, че резултатът е налице.
В такъв случай може ли да се твърди още, че Враца е част от т. нар. "северозападнала" България?
Аз много искам да избегнем от това клише, което мен лично много ме дразни. Не смятам, че сме "северозападнала" България. Просто имаме нужда от сериозни инвеститори, които да вдигнат стандарта на живот. Когато има конкуренция между фирмите за работна ръка, тогава се вдига и стандартът. Може би трябва и повече да си повярваме, защото, улисани в проблемите, забравяме, че все пак имаме качества. Аз смятам, че вече започна да се разрушава това клише. Самият факт, че ние всеки месец преговаряме с потенциални инвеститори, показва, че интересът специално към Враца е голям. Вярвам, че много скоро нашият град отново ще си възвърне лидерството като икономически център в Северозападна България.
Споменахте за конкуренция между фирмите, а има ли я вече?
Да, определено и това на някои се харесва, на други - не, защото тя води до повишаване на заплатите. Има такива фирми, които едва ли са съгласни да увеличават възнаграждението, но конкуренцията за работници и квалифицирана работна ръка неминуемо води до ръст във възнаграгражденията. Има фирми, които започват да предлагат с по 10-15% увеличение в заплатите, специално в по-големите заводи. Хубавото в тази ситуация, че в дни, когато говорим за затваряне на производства, за безработица, за освободени хора, при нас е точно обратното. Ние говорим за разкриване на работни места. Самият факт, че безработицата е скочила само с 3% за последните 3 месеца - от 5 на 8%, и то главно от хора, прибрали се от чужбина - Италия, Испания, Англия, показва, че намираме правилния път, за да се справим с тази рискове ситуация, без да сме предполагали, че тя може да се случи. Просто е съвпадение с усилията, които полагаме през последните години за привличането на инвеститори, за създаването на нови работни места и създаването на конкуренция между фирмите за всеки работник.
Ако можем да говорим за финал на кризата или поне значително затихване, какви щети рекапитулирате като кмет на община?
Те са свързани предимно с приходната част в бюджета – данъчни и неданъчни приходи, като такса смет. Основният дефицит идва от това, че хората избраха да изчакат изплащането им заради разсрочения във времето срок, съответно и намаление на данъците. Аз смятам, че в края на юни, началото на юли ще започне данъчната кампания и в голяма част ще успеем да се възстановим финансово. Такъв е проблемът не само във Враца, а в повечето общини. Надявам се с възстановяването на бизнеса и с тръгването на поръчките във всички сектори бизнесът ще помогне на нас, общините, да се спасим.
Споменавате в интервю за един милион лева по-малко приходи за април, така ли е?
За съжаление, да. За края на март, целия месец април, май, сега чакаме месец юни - средно с около 1 милион лева на месец е спадът в приходите заради това, че няма кампания. Хората се бяха уплашили от тази пандемия, което е разбираемо. Затова имаме намаление в данъчните и неданъчните приходи, но аз се надявам, че лятото този проблем ще се разреши и ще успеем да изравним баланса в бюджетите.
Временно задържате ли по тази причина обекти от инфраструктурата?
Най-вероятно с някои от планираните в капиталната програма обекти ще се разделим. Надявам се с подобряването на събираемостта на данъците ще успеем да се справим и да изпълним ключовите проекти, планирани в капиталовата програма в града и селата.
А по време на самата криза спряхте ли работата си по проекти, за да насочите усилия към повече социални дейности?
Разбира се, когато сме в кризисна ситуация, приоритетно се разглеждат въпроси, свързани с намаляването на риска от кризата. Това, разбира се, не означава, че сме спирали. Работим по проекти, по които сме кандидатствали и чакаме одобрение, за улично осветление на Враца по Норвежкия финансов механизъм. Също и по екологични проекти, свързани с чистотата на въздуха, с купуване на нови подземни контейнери.
А най-мащабните ви проекти за тази година?
За подновяване на градския транспорт - на електрическия градски транспорт, на тролейбусната мрежа, подновяването на тролейбусната мрежа, закупуването на електробуси. Това е нещо, което врачани чакат повече от 30 години, тъй като тролейбусите ни са едни от най-старите в страната. Другият важен проект за тази година е за ново енергоефективно улично осветление, за да намалим загубите от енергийни емисии, да подобрим самата осветеност на града, която на този етап е проблем. От друга страна са проектите, свързани със събирането и компостирането на отпадъци с цел да намалим количеството отпадък, който нашата община акумулира.
Жителите на общината как преминаха през изпитанието Ковид-19, имаше ли много болни, болницата как се справи?
За щастие Враца беше сред градовете с малко случаи на заболели от коронавирус. Медиците се справиха прекрасно. Инспекторатът в общината и полицаите, и колегите от РЗИ и Българската агенция за безопасност на храните - работихме в екип буквално всяка седмица, координирахме и благодарение на общите ни усилия успяхме да задържим заразата да не се разпространява като в други градове. Надявам се и занапред да няма повече случаи. Най-голямата тежест поеха лекарите, адмирации към техния труд! Радостното е, че в рамките на тази сложна ситуация нашата болница успя да се изправи на крака. Някои от отделенията отново започнаха да функционират, като инвазивна кардиология, която вече разполага с нова апаратура. До няколко седмици лечебното заведение ще получи и толкова дълго чакания от години нисколихвен кредит, чрез който може да се разплати с всички свои длъжници, за да функционира нормално. Повече от половин година във врачанската болница няма забавяния на заплати, няма драми, няма стачки, което е радостно не само за всички жители на Враца, но и за другите общини, тъй като тя е областна болница, стратегически важна за областта. Това определено е заслуга както на здравното министерство, така и на новия директор на болницата д-р Петър Керемедчиев, който мисля, че се справя прекрасно.
Градът как се усеща сега, хората дали са успели да загърбят страха и ужаса от това, което ни сполетя?
Наблюдава се усещането, че всичко вече е минало. За съжаление това все още не е така. Призивът ми към всички мои съграждани е още малко да положим усилия и да спазваме противоепидемичните мерки. Това е начинът заедно да преминем през тази трудна ситуация и да не позволяваме в града отново да има случаи на коронавирус.
Кои са ви героите в този изключително труден период?
Лекарите, полицаите и всички онези граждани, които бяха отговорни, съпричастни, защото в медиите се показваха онези, които не спазват правилата. Героите са тези, които слагаха маски, дезинфекцираха ръцете си, спазваха дистанция, изолация. Всъщност благодарение на всички отговорни българи нямаше силно разпространение на епидемията. Те помогнаха и на лекарите да не изпаднат в толкова критични ситуации като в други държави.
Заговори се напоследък за кметовете като бойци на тихия фронт. Казват, че свършихте много работа, а малко говорихте, вие така ли се чувствате?
Аз смятам, че така трябва да бъде. Всеки трябва да работи повече и по-малко да говори, защото ако говори повече, а по-малко работи, тогава някой трябва да му върши работата. В крайна сметка отговорностите на кмета се забелязват, когато той се провали. Когато си върши работата, тогава всички са щастливи и никой не се интересува как е постигнат успеха. Аз, а и всички мои колеги трябва да направим така, че нашата работа почти да не се забелязва, а да се вижда ефектът от нея. Това е нещо, което хората очакват. Смятам, че ние трябва да сведем много присъствието си в публичното пространство, а хората да виждат повече ефекта от нашата работа. Мисля, че така е по-правилно.
