"Близо 2000 роми живеят на територията на град Враца", казва като за начало на разговора ни Калин Диков, здравен медиатор на Община Враца. За територията на общината техният брой е 5000. Това си е една малка зона на здрача, а статистиката, при последното преброяване, не дава точни цифри, а по-малък брой. Според закона, всеки може да се самоопредели.
"Аз съм работник на терен, аз съм в бараката, коптора, на улицата, в болницата, аз съм лицето, на което те имат доверие. С две думи, аз съм мостът между здравните и социалните институции", споделя Диков и допълва, че ромската група, която се самоопределя като българи, се нарича "цоцомани“. Те говорят български, от смесени бракове са, женят се по българска традиция и за тях Банго Васил е обикновен делничен ден, а като ден на ромите празнуват 8 април.
Във Враца няма ромски гета. Няма махала. Ромите нямат собствени жилища, живеят в общински. Повечето от тях са калайджии.
На ул. "Доспат" живеят близо 800 роми - те са от едната страна на улицата, а от другата – български семейства. Като голям проблем Калин посочва безработицата. Ниската им квалификация ги прави постоянно безработни. Неграмотните роми са много малко.
През годините е подобрено здравеопазването и се работи непрекъснато в тази насока. През 2008 г., когато Калин започва работа, това е първото, с което се запознава. Първите 2-3 месеца се натъква на ужасяващо положение – липсва личен лекар за децата. А от това произтичат пропуснатите им имунизации. Като задължение и осъзната мисия, медиаторът обикаля всички ромски семейства в града, къща по къща, за да ангажира личен лекар и да се започне с имунизациите
През 2009 г. вече има промяна - имунизирани граждани, профилактика, здравноосигурени и най-важното - изградена здравна култура.
„Ранни бракове не се сключват, дори няма непълнолетни и малолетни момичета, които са имали раждания на територията на град Враца. Голямо настояване обаче настава, когато трябва да убедим младите момичета да си поставят вътрематочна спирала. За 2016 год. 52 са тези, които са го направили“, посочва Калин Диков и допълва: „Аз думата "бракове" не я харесвам, "съжителство" е по-вярната дума. Против съм малолетните момичета да раждат. Имам дъщеря, която тази година ще завърши и много разговаряме по темата. За миналата година съм съдействал на 35 деца да бъдат имунизирани и на 49 да проведат профилактични прегледи при личните им лекари.“
12 са тези хора, на които медиаторът е съдействал да се поднови здравноосигурителния им статус. Провел е и множество консултации по социален казус – има скорошни промени в здравното законодателство – Закона за личната помощ, интеграционните добавки и др. Сред тежките случаи споменава за майка със 7 деца - всички с ТЕЛК решения.
Калин споделя, че основните кампании са за здравна просвета, като най-популярна е тази на 1 декември - срещу СПИН. Приоритетна тази година е работата с детските градина – лична хигиена на ръцете и орална хигиена. Трудна е работата по семейно планиране, голям е интересът сред ромите, особено когато получават контрацептивите. Младите хора оценяват, когато с тях се говори открито и проблемите се наричат със собствените им имена.
„Наркотици не зная да има сред ромите. Болни от хепатит също няма регистрирани. Наследствени заболявания са артериалната хипертония, захарният диабет, сърдечно-съдовите заболявания и заболяванията на дихателната с-ма", посочва медиаторът.
За първи път през 2018 г. Калин Диков получава тестове за бременност като дарение. И спечелва отново доверието на своите хора, и казва, "респектът се създава с работа". Той оказва и голямо съдействие при помощите, които раздава БЧК. Тази година ще се възползват близо 200 души от хранителните пакети. Медиаторът разказва за една хитрост, която са решили да използват заедно с колегите си от БЧК – когато уведомява хората за пакетите, да има и лекция за превенцията от заболявания, здравословно хранене, еврофондове и какви социални услуги биха могли да ползват.
Според Калин Диков, интеграцията е двупосочен процес - българите трябва да приемат ромите и ромите – да приемат българите. „Ние, успелите, трябва да приемем тези, които не са успели, да им подадем ръка, да ги накараме те да бъдат като нас. Всичко тръгва от образованието. Но малко преди образованието е семейната среда. Трябва да подтикваме по-възрастните да пращат децата си на училище“. Разказва, че семейството е най-голямата ценност сред ромите. Там връзката е много силна. Сплотени са, задружни са и така успяват.
„Много съм против да се говори в множествено число за ромите. Всеки, който е извършил престъпление, трябва да бъде наказан с цялата строгост на закона, но лично. Защото аз лично съм добрият пример. Аз не съм убиец, имам своето място в обществото, плащам си данъците, моето дете учи в българско училище, ромче е, което ще кандидатства във ВУЗ“, категоричен е Диков.
Но как може да се промени битът на ромите?
„Много съм си мислил какво трябва да се промени... На първо място смятам, че това трябва да бъде Законът за предучилищно образование и средното образование да стане задължително. Да се вдигне нивото и да започне търсене на начини този необразован народ, какъвто е ромският, да бъде трудово зает. Смятам, че един човек, когато работи, той генерира средства да върти бита си, да изпрати децата си на училище и да си плаща тока и водата. Всички сме български граждани и никого не оправдавам, че не работи и не плаща. Всички трябва да сме редовни!“, и добавя: „Държавата трябва да измисли мерки. Аз искам децата да ходят на училище и родителите им да работят. Не искам ромите да са различни, не харесвам думата "интеграция". Харесва ми "приобщаване". Така съм си написал Общинския план - да ги приобщаваме с всички сили! Да не ги делим, да помагаме и да им съдействаме“.
Продължавам да го разпитвам и той ми разказва една история, достойна за Боливуд. „Чувствам се силен, когато ром ме срещне на улицата и сподели своя проблем. Имам търпението да го изслушам и тогава си казвам – той ме заговори, не само да ме види кой съм, че съм „убавец", а от зор, от нужда. Светва ми лампичката на хуманност и като чуя проблема, решавам да помогна на всяка цена. По-голяма част от работния си ден не съм в кабинета си".
Идват при него един ден ромско семейство с малко дете, което е с много лоша диагноза, въпрос на живот и смърт. „Това, че съм баща, проговори в мен и отговорността на каква позиция съм ме накара да мисля как да помогна на всяка цена. Семейството живее при много лоши битови условия, под всякакъв екзистенциален минимум. Веднага се обадих на един мой приятел, професор - невролог, и му казах: "Професоре, имам едно семейство при мен, те са с нисък социален статус, нямат никакви пари". Професорът ги прие без направление. Майката се разплака...", спомня си медиаторът.
Сълзите са в очите му и днес, когато ни разказва тази история. Добавя, че родителите са тръгнали да му целуват ръцете. Детето се връща след интервенцията и сега е добре. После Калин разбира, че семейството е поискало пари назаем, за да се качат на влака за София и да отидат на лекар.
В заключение го питам дали е свидетел на някакви трагични сблъсъци между роми или между българи и роми. Категорично заявява, че не се случват такива неща и няма маргинализирани роми на територията на Врачанско.
С авторитет посочва, че европейските средства за интеграция на ромите идват и стигат до прекия потребител само по два приоритета – образование и здравеопазване. Профилактичните програми, по които се работи, са със средства от Европейския съюз.
Разделяме се и му пожелаваме успех, а той отговаря – „успехът идва с работата".
Автор: Анелия Костова
