В края на тази седмица започва срещата, наречена COP26 в Глазгоу, на която делегации от 196 страни под егидата на ООН ще търсят решение за „спешно намаляване“ на емисиите въглероден диоксид (СО2), за да се ограничи затоплянето на климата с повече от 2 градуса до края на века. Според "Грийнпийс" такова затопляне би имало “катастрофални и апокалиптични последствия за човечеството“.
Честно казано, аз вече изгубих бройката на процентите и нивата, от които ще се изчисляват емисиите. Последното, което се появи в публичното пространство, е, че „държавите трябва да приемат твърд ангажимент да имат нулеви емисии до 2050 г., за да могат да бъдат постигнати климатичните цели“, коментира Светослав Бенчев, енергиен експерт.
"Разбира се, в Глазгоу ще се изсипят и една голяма група защитници на екологичните политики, така, както те ги разбират, най-вероятно предвождани от „детото-чудо“ – Грета. Подготвителните статии в европейската преса, подкрепяща политиката на Европейския съюз в областта на намаляването на емисиите, говори за важността на срещата и призовават лидерите на съюза да бъдат твърди в своите ангажименти и провеждани политики, за да могат останалите държави „да се почувстват неудобно“ (по в. Гардиън) от замърсяващите си действия и да бъдат принудени да поемат ангажименти. СОР26 се представя като необходимо продължение на споразумението от Париж през 201 г., като мястото на което всичко има възможност да се реши. Тази теза е подкрепяна и от американското присъствие на конференцията, особено с номинирането на Джон Кери за климатичен представител от страна на администрацията на Джо Байдън.
В действителност нещата никак не са толкова бонбонено розови. По последна информация е твърде малко вероятно в Глазгоу да пристигне китайският президент Си Дзипин, а руският му колега Владимир Путин реши, че в пандемична обстановка е добре (за него) да не присъства. Китай е сред най-големите производители на емисии СО2, а съвсем близко до нея е и Руската Федерация. Отсъствието на двамата лидери говори достатъчно за амбициите, които си поставят двете страни. Всъщност и двете държави са наясно със ситуацията и необходимостта от преход към други технологии. Както китайският, така и руският държавен глава обаче, се изказаха за плавен и по-дълъг преход към въглеродно неутрални технологии. Г-н Путин дори с леко насмешлив тон посочи какво не иска да се случва, а именно добре организирания хаос в ЕС с доставките и цените на енергията.
От друга страна, в последните дни изтекоха вътрешни електронни съобщения от кореспонденциите между правителствата и учени, работещи за ООН. В тях държави като Япония и Австралия, а също и Саудитска Арабия, изразяват своите ясни притеснения, че всякакви прекалено амбициозни цели за намаляване на емисиите ще доведе до крах в световната икономика с тежки последствия за тях, но и за всички държави, а още повече за развиващите се. Индийските власти от своя страна ясно декларират, че „в следващите 25-30 години единствено въглищните централи могат да осигурят устойчив растеж на нашата икономика. Премахването им ще обрече на енергийна бедност или изобщо ще спре достъпа до енергия на над половината от населението на страната“. Държавите, членуващи в ОПЕК, съвсем нормално, също са против фокализацията в изкопаемите горива, тъй като съществуващите технологии за улавяне и складиране на СО2 могат да допринесат за намаляването на емисиите, без това да доведе до глобален колапс на транспортния сектор, най-вече корабоплаването и въздухоплаването.
Още един призрак тегне над СОР 26 – енергийната криза и цените на ресурсите. Шоковото поскъпване на въглищата и газта на пазарите показа до какво води ограничаването на инвестициите в проучване и добив. Под натиска на финансиращите институции, за които екотрендът е имиджов, достъпът до свеж финансов ресурс за „неекологични проекти“ бе рязко отрязан. Това доведе до застой в разработването на нови находища и логичният резултат е днешната криза. Още повече, че липсва солидна заместваща алтернатива. Още повече, че въпреки „пропуските“ в докладите на Международната енергийна агенция и нейния оптимизъм за възобновяемите източници, множество доклади на енергийни консултанти показваха, че търсенето на въглища, например, ще се увеличава поне до 2035 г., а това на петрола и природния газ – поне до 2040 г. Когато съберете увеличено търсене с ограничено предлагане, получавате днешната ситуация. А и множество експерти предупреждаваха преди две-три години, че ниски цени и лоша политика ще доведат до това. В този смисъл, много правителства осъзнават тази грешка и едва ли ще искат бързо да се освободят от този „лош“ ресурс, какъвто са фосилните горива, който може да бъде евтин в сравнение с ВЕИ и носи стабилност на енергийните им системи.
Казвам всичко това, тъй като най-вероятно в Глазгоу няма да се постигне много. Дори и да ви го представят като голям успех, то заключенията от срещата ще са такива, че най-вероятно няма да доведат до практически никакъв резултат, въпреки красивите думи. И това е много притеснително. Не защото „детето-чудо“ Грета ще обясни, проронвайки една сълза, че това е поредният провал и ще се качи на влака, за да не емитира емисии. Нищо, че за производството на един локомотив са нужни тонове стомана и други материали, които се добиват и преработват с фосилни горива.
Проблемът е другаде и той се нарича Брюксел. Сигурен съм, че каквото и да стане в Глазгоу, още на следващия ден след като приключи работа СОР 26, някой високопоставен брюкселски чиновник ще излезе да ни обясни как е необходимо още по-бързо да станем въглеродно неутрални, да затворим централите на въглища утре, а вдругиден да караме електромобили. Как това ще доведе до нова индустриална революция, конкурентна икономика и как Европа ще е за пример в света, ще спаси климата и всички ще й се възхищават. Уви! Нищо от това не звучи вероятно. Ако всички останали държави продължават да имат достъп до сравнително евтин ресурс, каквито са въглищата например, то те със сигурност ще се много по-конкурентни от нас. А те ще имат, защото Китай и Индия няма да затворят ТЕЦ-овете, тъй като за тях това ще е краят на икономиката им. Така замърсяването с СО2 ще продължи и то вероятно в още по-големи количества. И повярвайте, едва ли тези страни ще се „почувстват неудобно“ от това. Как тогава точно Европа ще спаси климата? С наложените такси и акцизи върху корабните и самолетните горива всяка европейска продукция ще бъде изключително скъпа поради транспортните разходи до други краища на света. Оставям изобщо другите разходи на европейските производители, които ЕК иска да бъдат наложени чрез допълнителни мерки за екологично производство. Една трета държава дали ще закупи европейска машина или суровина пет пъти по-скъпа от тази на китайския, руския или индийския производител? Ако въобще има какво да произвежда, защото делокализацията на производствата отдавна е факт, но с новите изисквания на „Зелената сделка“ тя не само ще се ускори, а ще се превърне в бягане по часовник.
Изводът е един. Европа трябва скоропостижно да преразгледа политиките си по отношение на намалението на емисии. Да, нужен е преход към алтернативни горива, но това не може да се случи по предлагания начин, а именно нулеви емисии до 2050 г. Необходимо е да се развият допълнително технологиите, те да бъдат сигурни, евтини и устойчиви. Да могат да гарантират енергийна независимост и самодостатъчност на ЕС. Но докато това стане факт, колкото и време да отнеме, не бива да се допуска залитане до крайности, които обричат континента на кризи, намаляване на конкурентоспособността, намаляване на благосъстоянието на гражданите му. Или по-лошо някои от страните в него да не могат да догонят в развитието си по-богатите членове, защото са изкуствено и административно ограничавани. Казвал съм го и преди – демоните на Европа са в енергията и борбата за ресурсите между европейските нации. Да не изпускаме духа от бутилката…. И накрая само ще спомена ироничните думи на високопоставен руски представител в разговор с европейски дипломат: А вашите танкове ще бъдат ли електрически? Защото нашите остават."
