Ако на някой не му е особено известно, защото твърде много гледа разните риалитита, които всъщност са предимно виртуалитита, България има три много сериозни проблема, които трябва спешно да почне да решава – демографската картина, здравеопазването и образованието. И вчера, 26 септември, властта публично представи два модела за развитие на здраво пробитата ни здравна система. Те са следните – или пълна демонополизация на НЗОК т.е. всеки пациент ще може да си прави здравна застраховка по желание в държавната каса или в частен застраховател, или ролята на НЗОК се запазва, но понеже парите там все не стигат, ще си правим и задължителна здравна застраховка в частна компания.
Разбира се, не трябваше много време, за да цъфнат несъвършенствата на второто предложение. Защото според него се оказа, че пациентът може да плаща четири пъти, ако му се наложи сериозно лечение и болничен престой. Причината отново е прозаична – НЗОК няма достатъчно пари, може да даде до 500 лева. Ако цената прескочи 700 лева, вече идват парите, които внасяте при частния застраховател – защо обаче се чака чак до тази граница?! Ако обаче прескочи 1000 лева, пак се обръщате към собствения си джоб, тъй като болниците си действат като търговски дружества – определят си сами цената на услугата.
Звучи маниакално абсурдно, дори и като за България, да се обсъжда този втори вариант. Защото той би бил релевантен и изгоден за пациентите само и единствено, ако в болшинството случаи могат да се оправят с 500 лева. Така ли е, уважаеми управляващи? Така ли е, г-н здавен министър? Вие нали сте супер финансов специалист, участвал в изработването на не помня вече колко държавни бюджета, при това при различни правителства? Защо тогава не заложихте на числата – те, казват, никога не лъжат – лъжат само хората, които ги пишат.
Да погледнем какво е качено на официалния сайт на здравното министерство за тези предложения. Във файл, озаглавен "Национално представително социологическо проучване", откриваме следната статистика – за болнично лечение се харчат средно по 650 лева. Добавяме средните разходи за лекарства – 180 лева (защото в България като си в болница не значи, че ще ти дават и лекарства, тук да не сме бяла държава, виж снимката по-долу), вкарваме и колко отиват за личен лекар и специалист – 120 лева и теглим чертата – 950 лева средно! И тук говорим за ПРЕКИ ЛИЧНИ РАЗХОДИ – не за неща, покривани от здравната ни осигуровка към НЗОК. По модела, представен от Ананиев, това означава да плащаме три пъти – на НЗОК, на частния застраховател и от собствения си джоб. А като добавим и всеизвестния факт, че с течение на годините инфлацията вдига цените, скоро може да прескочим заветната граница от 1000 лева и да се зарадваме на четири плащания!
Кому е нужен въпросният модел? На всички по веригата, само не и на пациента. Той ще е дойна крава – ще дотира система след система. Защото в данните на здравното министерство има и друго – през 1998 година здравната система се е оправяла с 810 млн. лева, през миналата вече говорим за 4,3 млрд. лева! А всяка година българите намаляваме – защо разходите растат? Защото на клона се качват все нови и нови маймуни! Или казано с думите на официалния документ на здравното министерство: "По данни на различни проучвания на ЕС, Световната банка и СЗО, съотношението между публични и частни разходи за здраве се измества в посока увеличение на частните за сметка на публичните разходи"!
Изключително категорично е ясно, че НЗОК трябва да бъде пратена по дяволите със сегашния ѝ модел. Решението е само едно – конкурентен пазар, където знаеш за какво се осигуряваш и можеш да избираш и никаква държавна помощ за частен сектор. Разбира се, в България за всеки пазар е валидно подозрението, че е картел, но в крайна сметка ако си останем на сегашното положение, ще става само по-зле. Няма как да е иначе, когато НЗОК плаща клинични пътеки на всичко живо в здравния сектор, особено на частните болници, които продължават да се появяват. Това е точене – държавни пари на частни структури. Нали са частници – да се оправят без държавата да ги носи на гръб! Система, при която пациентите избират къде да се осигуряват, ще оздрави конкуренцията и в здравеопазването – който не предлага качествена услуга на достъпна цена, ще бъде отсвирен. Така че крайно време е да се задействаме – защото и паразитите в този сектор ще умрат, когато като нация стигнем до такъв брой хора, че няма да има връщане назад, но тогава ще е късно за всички. Време е да ги убием сега!
Автор: Ивайло Ачев
