По последни данни на НСИ 1,3 млн. души в трудоспособна възраст не работят и не търсят работа. Това са близо 50% от всички заети у нас - малко над 3 млн. души.
83% от безработните са със средно и по-ниско образование. На теория, за тях това би трябвало да е добра новина. В края на миналата година министърът на образованието Красимир Вълчев заяви, че се очаква огромен недостиг на работна ръка във всички сфери през следващите 10 години, като голяма необходимост ще има именно от хора със средно образование. Същата теза повтори и година по-рано председателят на КРИБ Кирил Домусчиев, според който на бизнеса вече са нужни не толкова хора с висше образование, колкото специалисти със средно образование.
С тръбенето за постоянен и растящ недостиг на кадри от страна на работодателските организации човек би си казал, че това голямо число на безработните е парадокс. Икономически, то действително е. Психологически обаче нещата стоят по друг начин.
Естествено, редно е да отделим някои казуси като възрастовата дискриминация например, която не позволява на хора над определена възраст, останали без работа, да се намерят лесно такава, етническия профил, който в определени случаи е определящ за трудовите навици, и здравословните проблеми, представляващи пречка за мнозина.
В България обаче е пълно със здрави, млади хора в активна възраст, които просто не искат да работят. Те често се оказва, че са придобили самочувствие, което не им позволява да се съгласят на труд със заплата "под достойнството им". Философията "За 700 лв. няма да им работя, нищо под 1300 лв. не ме устройва" е широко разпространена и то сред хора, които не могат да предложат нищо срещу тези си изисквания.
Те често нямат специализирано образование, а това, което имат, е придобито с много мъки. Експертизата им стига за професии в нискоквалифицирания сектор, който, естествено, е и по-ниско заплатен. Само че въпросните младежи не признават тази зависимост и искат да са шофьори и продавачи със заплати на програмисти. Което не е възможно нито у нас, нито по света.
И така горди със своите принципи, те си остават у дома. Да са живи и здрави устойчивите семейни ценности, които позволяват мама и тате да те гледат до старини.
Хилядите млади българи търтеи, които нямат желание нито да учат, нито да работят, преди да са проблем на държавата, са продукт на средата си. Около тях има хора, които упорито подкрепят търтейския им начин на живот. Така, докато толерираме мързела със самочувствие без покритие, ще продължаваме да регистрираме всяка година икономически ръст само на хартия.
Автор: Десислава Любомирова
