Един призрак броди из медиите. Цветан Цветанов, разбира се, се завръща - както вече бяхме предвидили.
Този път с нов облик. В ролята на нещо като мек критик на ГЕРБ, който хем от съпричастност, хем освободен от предишните си задължаващи функции, дава вещо мнение за партията. И се почна - управлението, каза той, е в най-тежката си криза откакто го има. Но пък проблемът не бил в премиера, а във всички останали, които не са добре координарини и малко му подливат вода. Това е крайно симпатично - аз, изглежда иска да му напомни Цветанов, ти върших по-добра работа, любими мой, а ти така ме изостави. Не бях направил нищо кой знае какво, освен че взривих цялата държава с апартамент-метрополис с по-евтин квадрат от панелка в Горна Оряховица. Поне - такава е скритата логика на Цветанов - макар и да правих мизерии, ти върших някаква работа, а тези, които останаха и това не мога.
Медиите пък не могат да се справят с един съществен проблем, известен като "кризата на джунглата" - много фотографи и малко маймуни по клоновете. И тоя проблем, най-лошото, трябва да се разрешава светкавично, всеки божи ден, от сутрешен блок на сутрешен блок; тъкмо намериш гост и се съмне, хайде пак. В такава ситуация Цветанов, логорейният бард на ГEРБ, ще му се намери място тъй като нищо в медийното пространство не се губи. Това ново място и роля може да се обявят със следния слоган: "Завръщането на Цветанов като мъдрец". И вече ясно се вижда как завръщането ще повлече и аргументативна верига, в която ще се нароят фрази от рода на:
1) "той познава партията отвътре"
2) "знае нещата от кухнята"
3) "голям политически опит"
4) "разбира най-добре премиера".
Наистина, ще се окаже, достолепен гост, който както запълваше редиците на властта в провинцията, сега може да запълни всичко от кабеларка до праймтайм в национален ефир. Идеалният функционер никога не е бил по-идеален, понеже в ГEРБ нещата стоят така - Борисов е Единствен, а всеки друг - Всеприложим. Така и Цветанов Всеприложимия, макар и декласиран от властта, ще се приложи в медиите, лесен гост за всяка дискусия. Освен единствената, която трябва да се проведе - как е възможно политик, чиито забележителни имотни сделки се защитиха с жалкото: "Не е морално, но е законно", все още да има поле за изява и да изглежда реваншистки изпран и винаги готов за политически коментар. Внушението гласи: той се завръща с по-голяма сила и мъдрост, така както Гандалф Сивия се закали в битката с демона и ей го на, обратно в сюжета и готов да помага.
Да не говорим за още една увлекателна възможност. И тя е при евентуален неуспех на властта, коментаторните трибуни на общо взето също всеприложими играчи да изригнат как без Цветанов партията не можела да съществува, така както отборът не може без плеймейкър. Или пък друга, твърде позната: оглавяване на партия, чиято цел е да пооткъсне от властта каквото може, чието откъсване да се изтъргува с опозицията. Златното правило, че историята се повтаря първо като трагедия, после като фарс, има ръждив цветно-цветанов еквивалент: започва като фарс, повтаря се като фарс и се рестартира с фарс.
Автор: Райко Байчев
