Зависими днес, имаме нужда да си спомним волята за независимост

Денят на Независимостта е особено тържествен празник за всяка държава. Всеки народ уважава и почита устрема си към свобода, към достойнство, към единство. Обикновено след трудно извоюваната независимост следва трънливият път към успешната самостоятелност - политическа, социална, икономическа.

Много народи успяват да използват този ценен първоначален капитал и да започнат да градят бъдеще, в което намират достойното си място в света. Много народи оползотворяват ефективно ресурса на своята самостоятелност, развивайки независима вътрешна и външна политика, икономика и социален ред.

В България, за съжаление, досега не успяваме да се възползваме от независимостта си пълноценно.

Зависими сме във външната си политика. Умираме от страх "началниците", които и да са те, но винаги присъстващи, да не ни скастрят за някое своеволие. Прекланяме глава пред всеки по-силен международен играч, а заради дълбоко вкоренения ни комплекс за малоценност, нерядко допускаме фриволно поведение и от страни в по-неизгодна позиция и почти никога не се възползваме, когато козовете са у нас. Самостоятелните ни решения се броят на пръсти, защото не сме свикнали да действаме смело и да следваме себе си, а първо търсим нечие чуждо одобрение.

Зависими сме и във вътрешните си работи. Зависими са политиците, бизнесът, медиите, всички ние. Зависими сме от страха да не изгубим и малкото, което имаме. Зависими сме да не рискуваме с някой непремерен акт на недоволство скъсването на тънката нишка, крепяща оцеляването ни. Зависими сме от системата, която ненавиждаме, но без която не можем, защото не познаваме нищо друго.

Зависими сме и в умовете си. От това какво ще кажат хората, от това дали изпълняваме нечии очаквания. Никой не прави това, което трябва, защото е зависим от първата мисъл, която му минава: "Ами другите?".

И така в илюзорна независимост живеем ден след ден, година след година, ядосвайки се на собственото си безсилие е на границите, които сами сме си поставили.

А може и по-иначе.

Може да си спомним защо ни е било важно да сме свободен, достоен и независим народ. Защо сме рискували всичко, за да можем сами да избираме бъдещето си. Не е невъзможно този дух да е още жив, но да сме го затрупали под купчините страхове, комплекси и обезверение.

Независимостта - политическата, икономическата, духовната ни независимост, не е нещо, което просто ни се е случило. Борили сме се за него. И е добре да си спомним защо.

Честит празник

Автор: Десислава Любомирова