Ясно като бял ден е защо точно Надежда Нейнски и Мартин Димитров направиха група за натиск "Единство", която да натиска СДС и ДСБ да се обединят отново в Синя коалиция за изборите. Иначе, според тях, а и според социологическите проучвания, рискуват да гледат следващия парламент по телевизията.
И двамата са бивши "сини" председатели, и двамата бяха изплюти, не само поради вътрешнопартийни игри, но и заради несправяне. Сега гонят последния влак - и заради собствената си политическа съдба, но по всичко личи, че ще си останат самотни на перона, защото и двате сестрински партии ги отрязаха. За нищо на света, отсече новият лидер на СДС Кабаиванов; капитуланти, ги нарече Костов...
Освен всичко останало, Нейнски, бивша Михайлова, и Мартин, настоящ господин Никой, са и наивници:
- Първо, защото ако някой си мисли, че новият шеф на СДС ще изпълни заръка на стария, много се лъже. Той тепърва ще иска да се утвърждава.
- Второ, защото ако някой си мисли, че може да упражни натиск върху Иван Костов, също много се лъже. Даже повече. Притиснат от собственото си его, той винаги ще твърди, че партията му има бъдеще. Нещо, че членската му маса може да се преброи поименно.
За съжаление, обаче, някогашното Хубаво Наде и някогашния председателт Мартин Димитров са прави. Както е тръгнало, явят ли се поединично, и СДС, и ДСБ от юли догодина ще гледат парламента през крив макарон. Даже нещо повече, оставайки извън него, носителите на "синьото" стремително ще поемат по пътя на НДСВ. Към политическото бунище.
Кариеризмът съсипа СДС. Преживя безумни лидери, всевъзможни групички, безпринципни отлюспвания, даже и преврати... Изпиха му силиците и му употребиха вдъхновението. За лични нужди... На ред са историците. А на редовите седесари им остава само да си приготвят свещичките...