Сетете се за Сизиф, който търкаля огромната канара. И пак. И пак. Неговите на пръв поглед безплодни усилия са всъщност огледалото на вечните край и начало. И на непрестанния опит към съвършенството. Сизиф е мит, водещ към другия свят, но и устойчива на времето памет за човешките усилия - колкото и налудничави да са те.
Сизиф обаче би се предал, ако само за миг имаше как да попадне сред действителността ни. Би се оставил страшният камък да го погълне надолу към бездната, но тук скалите са ниски, а полетата - безкрайни. От недрата им се вдигат изпарения от врявата на мъртви души. Те крещят в главите на застиналите човешки меса за справедливост, морал, равноправие, чест. Врявата от скандали прелита като Феникс и отново се сгромолясва в прахта, където други, все по-арогантни и високомерни, се преобличат в кожата ѝ. Преуморените от слушане на глухи обещания просто следват естествения ход към изтичането на личното си време и бродят сред полетата, където е все по-ветровито и все по-мрачно.
Сред нищото се подават казани с ракия, лъснати тоалетни, бледи силуети с вратовръзки, кльощави мутри в охранени джипове, и Темида в ролята на компаньонка, обслужваща политическите скелети, минаващи от тук за кратко по пътя към обещаните им светове.
Докато произвеждат изпарения и замърсяват навред сред тегобата на застиналите, мъдрословците разграбват собствените си отпадъци, тъй като малко остана за взимане. Те свалят и дрипите на претръпналите, като ги убеждават, че така им е по-добре, че няма да им е студено.
Но вакханалията на самоповярвалите си надига още по-силна врява, когато се появят нещастните самозванци. Те плюят в лицата на застиналите, разтърсват ги до припадък, правят крайни, отчаяни опити да разсеят поне за кратко изпаренията от грозните грачения и само за няколко мига имат тук-там спечелени фронтове. После всичко потъва в желаното безвремие на тежки липси.
Адът заспива върху парите на чуждите, върху паметта на своите и самопреписаните дела на героите. На сутринта кресливите скелети палят цигара и по пълните с тиня канали запалват войната в Близкия изток, приемат поправка - променят съдби, замълчават си и убиват, извикват в един хор и взривяват хаоса. А застиналите слушат, гледат и четат фалшиви стонове. И отново е време за сън...
Но Сизиф все още опитва, катери се и пада, ала остава жив, докато те не помнят кога са се превърнали в разтворени сенки.
Автор: Румен Скрински
