Защо? Как? Какво всъщност се случи? Светът не спира да задава тези въпроси и да търси отговори, след като Доналд Тръмп стана 45-ия президент на САЩ.
Подобна истерия си спомням в САЩ когато беше избран и Роналд Рейгън – повърхностният актьор с красивото лице, лицето на републиканците, който дойде с опростени популистки послания, свеж хумор и много твърда позиция как трябва трябва да изглгежда американската икономика и външна политика. И тогава, както и сега, демократите в САЩ си късаха косите и предвещаваха края на света. И той дойде - светът който познавахме дотогава, се промени при Рейгън към по-добро. Без да казвам, че това е единствено заслуга на Рейгън, искам да подчертая, че очаквания Апокалипсис не дойде. Няма да дойде и с Тръмп. Америка има излючително силни институции, за да позволи един президент да преобърне нейните демократични традиции, корените, които са толкова дълбоки, че нито един президент, Конгрес или Върховен съд, не биха могли да опорочат.
Изключвайки персоналните карикатурни характеристики на Тръмп – мания за величие, егоцентризъм, нетактичност, нетолератност, мизогения, липса на политическа коректност и човешка емпатия на най-базисно ниво, както и много други отрицателни човешки качества, които са несимпатични и на много хора, които гласуваха за него, Тръм спечели избирателите си със субстанцията на своите послания, която не са за пренебрегване. Определено той използва популисткия жаргон да ги прокара, но успя, не защото е арогантен популист, а защото много от посланията му имаха смисъл поне за половината американци.
1. Външна политика
Посланията му бяха много прости, но много убедителни – „Америка трябва да спре да експоритра демокрация! Америка трябва да стане интровертна по отношение на своята външна политика и да спре да си вре носа във всяка точка на планетата. Америка трябва да мисли първо за себе си, за своята сигурност и просперитет и после за всички останали.”
Това е много силно послание на фона на многобройните фиаска на американската външнна политика през последние десетилетия. Инвазията в Ирак беше грешка, както и последвалите външополитически маневри. Тръмп не спря да повтаря това. С това той показа, че не е зависим дори от самите републиканци, които в лицето на Джорж У. Буш бяха катализатори за дебаланса на световното равновесие. Тръмп показа, че политическият елит в САЩ до голяма степен е виновен за последствията от политическите кризи в Близкия и Среден изток. Тръмп изобличи в некадърност и некомпетентност протагонистите на американската външна политика като директно ги държа отговорни за събитията в Ирак, Либия, Сирия и възхода на ИДИЛ. Тръп директно каза, че не иска излишна конфронтация с Русия за сметка на националния интерес. За него приоритетите са други – силна и независима икономическа политика, силна армия и военна машина - но не инванзивна, а дефанзивна. Това е мед за ухото на редовия американски изибирател, който не иска да вижда повече ковчези със свои сънародници и безкрайни локални конфликти, които трябва да финансира.
2. Икономика
Посланията му бяха ясни, опростени и смилаеми за „regular Joe”, обикновеният американец. „Средната класа не може да издържа половината от американското население, което е на издръжка на държавата.”
Това не е негова мантра, а мантра на републиканците от много избори преди тези – раздутата социална система, която поддържа поколения от хора, които никога не са работили и нямат намерение да работят, но получават всички социални блага за които преработената средна класа плаща. Посланието на Тръмп за раздутата социална система и раздутия администраивен апарат в резултат на това резонира у много хора – тези, които се чудят как да си платят сметките, как да си образоват или лекуват децата и семействата и как да спестят пари за пенсии.
3. Макроикономически план
Америка ще ревизира своите интернационални търговски споразумения, които са неизгодни за нея. Амерка ще върне бизнеса си в Америка и ще престане да го ескпортира. Ще дерегулира бизнеса, ще среже таксовите му обременения и т.н. Във всичко това, разбира се, има и много популистка демагогия, но идеите му са много привлекателни за редовия предприемач, който виждат в Тръмп бизнес професионалиста, който би могъл да помогне на американската икономика. Дали това ще се случи и както точно би се случило, бъдещето ще покаже.
4. Национална сигурност
Това е може би най-силният аргумент на Тръмп към неговите избиратели – „Аз няма да допусна Америка да се превърне в място, където религиозни ектремисти ще се взривяват. Аз няма да доусна нелегални имигранти да наводнят страната. Аз няма да позволя на „лоши хора” да пребивават в нашата родина.” Позовавайки се на кошмарните терористични атаки в Европа, Тръмп се заигра успешно със страховете на много американци.
5. Медиите
Тръмп от ден едно повтаряше, че мас медиите не са обективни в отразяването на кампанията му. Обвиняваше ги в това, че не отразяват същността на посланията му и че избирателите няма да простят това. И се оказа прав. Фиаското на медиите в САЩ, които до последно предвиждаха неоспорима победа на системния играч, Клинтън, беше пълно - те пропуснаха да отразят тихата Америка и нейния протестен вот.
Тези избори в САЩ трябва да бъдат много добър урок за системните играчи в американката политика, както и на медиите, които показаха неспособността си да отразят адекватно много дълбоки процеси на разединение в обществото и недоволство на обикновените граждани от политическото статуково, както и причините за това. Тръмп е логичното следствие на невъзможността на това статуково да енергизира и вдъхнови електората. Тръмп е резултат от естественото желание на обществото да му намери по-витален заместник. И светът трябва да се примири с това, поне засега.
* Автор: Татяна Кристи. Заглавието е на редакцията
