"Общественият съвет ще одобрява стратегията за развитие на детската градина или училището и приема ежегодния отчет на директора за изпълнението й..".
Това е разписано в правилника за обществените съвети, които ще се създават към всяко училище, по новия Закон за предучилищно и училищно образование.
Колкото и мотивирано да бе представена тяхната необходимост, все пак остават съмненията за изкуственото налагане на поредния безсмислен и раздут във функциите си контролен орган.
След като са налице педагогически съвет, училищен съвет и училищно настоятелство, които осъществяват регулаторни задачи, свързани с цялостната дейност на школото, новите обществени съвети са поредната пришита кръпка, която да покрива същинските проблеми на средното образование у нас.
Каква е ролята им?
Според новия Образователен закон обществените съвети ще съгласуват приемането на учебния план на учителите и избора на учебници. И още - членовете на съвета ще изразяват становища за начина, по който трябва да преподава учителя, ще участват в приемането на бюджета на училището, а техен представител ще има право на съвещателен глас при заседание на педагогическия съвет. Предвидено е представител на родителите да участва в комисиите за атестиране на директорите, при провеждането на конкурс за директор, както и при създаването и приемането на етичния кодекс на училищната общност. Новият орган ще предлага и политики за подобряване на качеството на образованието в съответното училище.
Какви са опасенията?
Както всяко нещо у нас, така и общественият съвет страда от предпоставки да бъде опорочен. Неолибералната тенденция върху която стъпва същината му, е нож с две остриета и това трябваше добре да бъде преценено, преди новият орган да види бял свят. От една страна, прекрасно звучат постановките в наредбата за обществените съвети. От друга, на практика има реална опасност в него да влязат хора, които нямат и ни най-малка представа от истинските проблеми на средното образование.
Една проста хипотеза: представете си малка община, малък град или село. Тъй като кметът и администрацията му е разпоредител с финансите на училището заради делегираните бюджети, напълно е възможно в обществения съвет да влязат "наши хора", които да дават акъл на даскалите. Макар в проекта на правилника за обществените съвети да са разписани процедури и критерии за излъчването на представителите на родителите, общини, държава и представители на бизнеса, не така кристално стоят нещата в реалността.
Силните обществени зависимости в малкото населено място са идеална предпоставка за шуробаджанащина и намъкване на куцо, кьораво и сакато в обществения съвет.
Още една хипотеза: Ако директорът на школото е политически и/или икономически притискан от местните дерибеи, които се въртят около лесните пари било то за превоз на ученици, било то за ремонт на сградния фонд, има реална опасност техни представители или самите те да станат част от обществения съвет. А тогава нищо чудно да се започне с едно непрестанно спъване на работата на училището.
Трета хипотеза: тъй като буквално всеки може да стане член на обществения съвет, в него като нищо да влязат и откровено неграмотни хора или най-малкото такива, които нямат никаква представа от учебни планове, избор на учебници или разпределяне на бюджет и капиталови разходи на школото.
Така че, уважаеми читатели, обществените съвети у нас са поредният пример за раздуване на реформи, а не фокусиране върху истинските проблеми на българското средно училище. Пак ли да ги повтаряме: няма учители, няма ученици, закриват се училища, делегираните бюджети продължават да стимулират силните и притискат слабите, липсва повсеместна мотивация в сектора, а неграмотността се е настанила като емблема на безотговорното държавно отношение към българското образование, което получава едни от най-малките суми в цяла Европа. В такъв смисъл питам: защо са Ви тия обществени съвети, г-жо Кунева? А отговор не ми трябва!
Автор: Румен Скрински
