Трябваше ли лидерът на БСП Корнелия Нинова да подаде оставка? Според повечето очаквания - да, защото това е най-логичният ход за един достоен човек. Какво пречеше да я подаде тази оставка, пък другарите да не я приемат, както се случва всеки път?
Ами ето какво - може би този път Нинова е усетила, че ако подаде оставка, тя ще бъде приета.
Тя е солов играч. И доказва това от деня, в който оглави БСП. Нито пожела диалог със старите кадри, натрупали управленски опит, нито прояви толерантност към предшественика си Станишев. Напротив - натири го с цялата мощ на овладяния от нея партиен апарат. Публично - с идеята да се скъса с миналото и БСП да покаже, че се отървава от вредни зависимости. Но силовото отстраняване на важен играч винаги носи негатива на недоволството на тези около него - най-често тихо и невидимо, но клокочещо и готово да избухне в подходящ момент. Когато Станишев отиде в историята, предрекох, че същата съдба я чака и нея, защото в БСП винаги се случва така. Първанов натири Виденов. Станишев натири Първанов. Нинова също се разписа в тази тенденция - в първата ѝ половина.
И как да просперира такава партия?
Наред с окастрената до дъно приемственост, в БСП винаги е процъфтявал и реваншизъм. Или поне така твърдят политици, отритнати от "Позитано" 20. Някои, впрочем, сами се оттеглиха. Само да върнем лентата към Татяна Дончева, напуснала доста отдавна, и Мая Манолова. Какви биха били процентите, ако Нинова беше намерила пътечка към тях? Да не говорим за безумния конфликт с Елена Йончева, която не само е знаково лице за БСП и разпознаваема за левия електорат фигура, но и деен евродепутат. Кому беше нужна тази война?
Четвърти мандат - в опозиция. Тъжна картинка. Че и безнадеждна.
Старите лица можеха да бъдат полезни, ако бяха убедени. Предвид изборните резултати, скоростното им разчистване беше не просто грешка, а катастрофа - пред числата и Господ мълчи. Дори и при цел оформяне на лидерска партия, която да се противопостави на лидерската партия ГЕРБ. По принцип това би било една правилна стратегия. Но на практика не е, защото БСП е съвсем друга партия. Не се е родила на гола поляна като ГЕРБ, не е създадена от бодигарда на бай Тошо, а и бая народ си е късал нервите да я гради. Имала е и участие във властта на всички нива - два мандата президент, правителство, министри в коалиционни кабинети, кметове, кметове, кметове!
Да не връщаме чак толкова назад до червената карта на България, развята от покойната вече Клара Маринова в една друга изборна нощ, но поне работещи структури имаше, както и искрено предани на лявата идея активисти - за последно по времето на Станишев. Нещо, което днес липсва и се вижда от самолет.
Идете в което и да е малко населено място, заприказвайте левите избиратели и ще ви питат - къде е този, къде е онзи, защо напуснаха, какво стана... Може би е трябвало. Само че дали редовите симпатизанти разбраха? Дали бяха консолидирани в юмрук или остана много горчилка, че Нинова издига вечно верните на нея? Това при ГЕРБ минава, защото Той решава. В БСП обаче не е работеща линия - дори Нинова повтаря постоянно как социалистите не са лидерска, а демократична партия!
Скоро ще има съвсем точна цифра като отговор на въпроса колко гласоподаватели изгуби БСП от предишните избори насам. Но дали са 100 000 или 500 000 е просто детайл. Същественото е, че вместо да върви към властта, което очакват всички млади, чисти и верни на Нинова нейни кадри, партията върви назад и надолу. Един салют от Радев и ще е аут.
Впрочем, в този контекст е уместно да споменем, че на предизборните срещи на Радев, които всеки можеше да наблюдава на живо, се усети една здрава и топла връзка между президента и Мая Манолова. Въпрос на усещане, но в политиката е важно.
И тук е ключът към последствията от тази загуба на БСП. Някой трябва да я въздигне от пепелта. Манолова знае, че сама няма да може, но виж - заедно с Радев мисията изглежда възможна. Какво му трябва на многострадалния ляв избирател - един рицар на бял кон (изтребител). Абсолютно никакво значение няма как ще се казва това джедайско отмъщение - "Изправи се, БСП" или "1+1=2".
Само допреди няколко години битката за бранда БСП изглеждаше обоснована. Днес той е по-скоро теглещ надолу прашасал реквизит, гардероб, пълен със скелети, който би могъл да се превърне в актив само в най-най-най-оптимистичните прогнози, граничещи с утопия.
Преди време писах "Нинова срещу БСП - 1:0". С днешното неподаване на оставка вече е 2:0. Щом Изпълнителното бюро е подало оставка, а лидерът не е, има явно разминаване. То може и да е проформа, но може и да не е. И да прерасне в поредния вътрешен конфликт, който за Нинова ще е бой последен.
Автор: Евелина Гечева
