Лекар сте в държавна болница. Говорите с колега от частно лечебно заведение и ... изненада! Освен че той получава по-висока заплата от Вашата (което се подразбира), неговата болница взима още повече пари за лекарства и консумативи от Вашата! Само че тези средства идват не от постъпленията от пациенти, както би се очаквало, а от... държавата! Вашият работодател, който иначе няма пари да Ви вдигне заплатата въпреки квалификацията и труда Ви! Звучи ли Ви справедливо? И на мен не!
Само че на г-н д-р Цветан Диманов, член на Управителния съвет на Националното сдружение на частните болници, явно подобна ситуация му изглежда нормална. За съжаление е реална. За проблема алармира шефът на НЗОК Дечо Дечев, който обяви, че държавата е платила на една частна болница лекарство 7 пъти по-скъпо, отколкото на държавните и общинските.
Д-р Диманов не е съгласен с твърдението на Дечев. Твърди, че не знаел за кое частно лечебно заведение ставало въпрос. Това, че не знаете за случката, д-р Диманов, значи ли обаче, че тя не е факт? Некоректно било да се обвиняват всички частни болници – така е. Обвинява се една. Вместо да заявите, че ще се поинтересувате коя е тя, Вие си измивате ръцете, като заявявате, че това е работа на НЗОК и на прокуратурата. Не, че не е вярно. Но къде е отговорността на организацията, която Вие представлявате?
На частните болници директно се плащали "само" онкопрепаратите, препаратите за кръвосъсирване и няколко препарата за лечение на вирусни хепатити, твърдите Вие. А защо изобщо да им се плаща каквото и да било, при положение, че са частни? Както сам признавате, те са търговски дружества, чиито собственици поемат изцяло търговския риск. Защо тогава им е нужно доплащане от Касата? Излиза, че търговският риск се поема частично от държавата.
Защо, в такъв случай, частните лечебни заведения не са задължени, както държавните, да провеждат обществени поръчки за лекарства и консумативи? Опирате се на директива 24 на Европейския съюз от 2014 г., която освобождавала частните болници от тази отговорност. Въпросът защо тогава държавата им доплаща лекарствата обаче, остава. Какво излиза – че от правата си се възползвате докрай, а за задълженията – добре, че не сте натиснати от ЕС?
Получава се нещо много просто, д-р Диманов - нарича се нелоялна конкуренция от страна на частните болници към държавните и общинските лечебни заведения. Частниците в сферата хем не са задължени да провеждат обществени поръчки, хем очакват държавни пари, които би трябвало да отиват за болниците, които не разчитат на частни приходи!
Нямало частник, който да можел да си позволи да купува скъпи консумативи и лекарства, казвате. Това държавен проблем ли е, или частен, д-р Диманов? Май е второто!
Знаете ли къде още се проявява тази нелоялна конкуренция? На територията на държавни или общински болници, на която се откриват клиники, собственост на лекари от болниците! Не е ли нахално да твърдите, че това било страхотно, защото така услугата в държавните болници ставала по-качествена – те знаели от какво имат нужда пациентите им! А къде отиват парите при заплащането на тази услуга – дали не са в частния джоб на лекаря, който работи в държавната болница?!
На фона на нелогичните Ви заявления призовавате за вдигане на здравната вноска, защото била само 8%. Сравнявате ни с Румъния, където тя била 10,7%, с Германия, където била 14%. А дали там частните лечебни заведения получават дотации от държавата? Няма ли да бъде по-добре частните болници у нас да спрат да получават пари за лекарства и консумативи от данъкоплатците, за да могат тези пари да се пренасочат към държавните и така да не се налага вдигане на здравната вноска? Не, че тя върши особена работа, ако на човек му се наложи да ползва болнични услуги, но си струва да помислите върху това!
Автор: Велина Велинова
