На Народно-републиканската партия (НРП), основната опозиционна партия на Турция, отдавна й липсва политическата воля и възможност да се противопостави ефективно на управляващата Партия на свободата и развитието (ПСР).
Но първото затваряне на депутат от НРП на 14 юни може да бъде катализатор за нова глава в турската партийна политика, в която тя поема една по-обединяваща роля в силно фрагментираната опозиция.
На 14 юни 2017 г. депутатът от НРП Енис Бербероглу беше осъден от истанбулски трибунал на 25 години затвор заради ролята му в публикуването на снимки на турската тайна служба с допускането, че службата доставя оръжия на джихадистите в Сирия въпреки отричането от страна на правителството на участие в подобна афера.
Хвърлянето в затвора на турски депутат не е безпрецедентно, за което свидетелства арестуването на няколко депутати от прокюрдската Народна демократическа партия (НДП), тъй като отмяната на парламентарен имунитет бе гласувана в средата на 2016 г. Но присъдата на Бербероглу показа как за първи път депутат от основната опозиционна партия е хвърлен зад решетките. И макар да е свързано с времето, през което Бербероглу е бил журналист, а не като политик, това все още е много мощна демонстрация на сила от турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
Въпреки това главният опозиционен лидер Кемал Кълъчдароглу не се съобрази с предупреждението и вместо това провъзгласи 480-километровия "Поход на правосъдието" от Анкара до затвора Малтепе в Истанбул, където в момента се намира Бербероглу. Мурат Йеткин, виден турски коментатор, дори описа походът на Кълъчдароглу, в който участваха над 40 хиляди души, в допълнение към пресметнатите като 1,5 млн. участници в митинга за речта му при приключване на похода в Истанбул на 9 юли, като „почти кампания ала Ганди".
С похода Кълъчдароглу се придвижи към Ердоган и мобилизира съзнанието и съчувствието на хиляди последователи и милиони турци при един от най-символичните политически жестове в турската политика. Още по-интересно е, че митингът задълбочи отношенията между НРП и прокюрдската НДП.
Двете партии все повече изоставят идеологическите и етническите разногласия в опит да се противопоставят по-ефективно на турското правителство. Въпреки че не може да се очаква пълноправен съюз, това означава невиждано досега ниво на солидарност между двете страни и може би ново начало за турската опозиция.
Митингът на Кълъчдароглу получи подкрепа от няколко депутати от НДП и от хора с известни на обществеността имена. Най-забележителният, Ахмет Тюрк, един от ветераните и високопоставени кюрдски политици, изрази подкрепата си за митинга в края на юни.
И той не остана сам. Лидерът на партията и съпредседател Серпил Кемалбей на 26 юни заяви, че НДП ще предложи "скоро" конкретна подкрепа за похода на НРП ". Докато други елементи на НДП изразиха желание „Походът на правосъдието“ да обхване и намиращия се в затвора в Одрин съпредседател Фиген Юкседдаг, заявявайки, че ако това стане, "те биха повярвали в искреността" на „Похода на правосъдието“.
По същия начин Осман Байдемир, говорител на НДП, по време на вечеря ифтар на 14 юни, изрази солидарност с НРП, казвайки: "Няма да мълчим като тези, които мълчаха за Демирташ", имайки предвид,че ръководството на НРП остана мълчаливо след ареста през ноември 2016 г.на съпредседателя на НДП Селахаттин Демирташ Въпреки това, на пръв поглед без връзка, същата вечер Кълъчдароглу наруши мълчанието си за Демирташ в интервю за CNN Türk, заявявайки, че може да посети Демирташ в затвора и че той бил "почтен политик", правейки един от многото безпрецедентни жестове на солидарност през последните седмици.
НДП изразява известен скептицизъм по отношение на намерението на НРП, но нарастващият натиск от страна на Ердоган и НРП,осъзнаваща своята обреченост под негово управление, помогна за оформянето на по-комуникативна и сплотена опозиция. Тенденцията за по-тясно сътрудничество между НДП и НРП предшестваше ареста на Бербероглу.
На 9 юни Кълъчдароглу направи първото си посещение в централата на НДП и се срещна със съпредседателя Серпил Кемалбей - символично събитие. Кълъчдароглу също имаше срещи с Отечествената партия, Демократическата партия и Партията на блаженството като начин за създаване на блок на партиите, които се противопоставят на резултатите от референдума от 16 април, когато с малка преднина мнозинство от гласоподавателите решиха да се промени парламентарната система на Турция в президентска система със слаби проверки и баланси.
И въпреки че всички партии, освен НДП и НРП, нямат места в парламента, е изключително забележително, че НРП събира всички - от десни националистически партии до лява прокюрдска партия - за обща кауза, отхвърляйки типичното дълбоко разединение и разломните линии на турската партийна политика.
Най-голямото предизвикателство за НРП е нейното наследство: наследството на основателя на партията. Въпреки че Кълъчдароглу се опитва да превърне НРП в по-демократична и космополитна партия с по-европейски стил като се отклони твърде много от пътя на кемализма и забрави тезата за турския национализъм, което се подразбира от по-силните отношения с прокюрдската партия, това може да разстрои избирателите от ядрото и да доведе до миграция на гласоподавателите. Все по-нарастващите съвместни действия с НДП са труден за балансиране акт, стоящ пред НРП.
Опозиционните партии понастоящем остават без влияние в парламента, тъй като издаваните по време на извънредното положение декрети напълно ги заобикалят.
Но е важно да не забравяме, че Ердоган спечели конституционната промяна само с 51,4%, въпреки че двете партии, организирали конституционната промяна – ПСР и Партията националистическо движение - спечелиха 61,4% от общия брой гласове на парламентарните избори през ноември 2015 г. Смята се, че около 80% от гласоподавателите на ПНД са гласували против конституционната промяна. Накратко, подкрепата за сегашната система беше осигурена от много тесен марж.
Нещо също толкова важно за наблюдение, макар и не свързано с кампанията на НРП, е Мерал Акшенер: бивш депутат от ПНД с впечатляваща история в турската политика и привлекателен за някои от избиратели от ядрото на ПСР, която ефективно осигурява религиозна консервативна алтернатива на Ердоган.
Тя беше един от най-известните гласове против конституционната промяна и заяви, че ще създаде нова партия - и вече получава подкрепа и към нея се присъединяват бивши колеги от партията. Тя отправи призив към тези избиратели , които светската НРП не може да промени и което би могло да наруши мнозинството от гласовете на Ердоган, макар че да си представим тя да обедини сили с прокюрдската НДП да изглежда малко вероятно.
Вярно е, че президентската система благоприятства силните лидери пред народните партии, но системата на турските партии ще продължи да има значение на изборите, насрочени за 2019 г. И ако НРП успешно формира всеобхватна опозиция, която обединява общи интереси, а не се сблъсква с различията, тя може да определи резултатите от президентските и парламентарните избори през 2019 г., дори при тежка правителствена цензура и предполагаеми избирателни измами, освен ако не се стигне до пълни репресии от страна на правителството.
Автор на коментара във вестник The Jerusalem Post, цитиран от БГНЕС, е Ферхат Гурини, редактор по Близкия изток на датското списание за международната политика RÆSON. Той е студент по международни отношения в Лондонското училище по икономика.
