Изминалата седмица за пореден път доказа, че България обича да тъпче на едно и също място. Комбинацията от харизматичен популизъм на вечния спасител Бойко Борисов и неспособността за организация в дясното пространство поради стари зависимости и предвид факта, че ГЕРБ държи здраво контрола на изборната машина по места посредством безбройните кметове, обричат страната ни на повторение след повторение след повторение – не на нещо хубаво.
Поредните три примера за това как чрез подходящи икономически инструменти се осигурява политическата власт на Борисов дойдоха през миналата седмица. Те са, разбира се, под формата на предложения за промени на закони. В следващите редове ще ги разгледам един по един.
Номер едно е промяна в Данъчно-процесуалния кодекс (ДОПК). Показателно е, че тя минава през преходните и заключителни разпоредби – много стар похват на депутатите ни да маскират скандални законови промени. Изменението по същество е в Закона за ограничаване на плащанията в брой и предвижда от 2019 година да не можем да плащаме за нищо в брой, ако сумата е повече от 1000 лева. Това съвсем явно подсказва желание за тотален контрол и основната причина е осигуряване на свеж поток пари към хазната. А такъв трябва, защото постоянната черна дупка, наречена НОИ, изисква нови и нови средства, та да има поне някакви пенсии (не казвам прилични, защото не са). И тъй като преборихме контрабандата (ха-ха), остана единственият брашнен чувал, който може да се отупва – малкият и среден бизнес и обикновените хора. Те и без това са отдавна отвратени и незаинтересовани, ще преглътнат и това. Аргументите как така ще прекратим укриването на данъци са повече от смешни – сегашното ограничение за 10 000 лева за плащане в брой със сигурност не пречи на големите акули да крият каквото им трябва.
Втората промяна е готвеното изменение на Закона за концесиите. След като веднъж беше наложено вето от президента, сега леко гримиран същият текст пак си проправя път напред. Гримът се крие във факта, че ако една концесия се отпуска за 35 и повече години, разрешение ще трябва да даде Народното събрание. Идеята на хартия е, че това е най-авторитетният държавен орган. На практика обаче това е органът с най-ниско доверие от страна на гражданите и то години наред – и всеки знае защо. Напълно ясно е на всички, че под мантията на прозрачността всяко управляващо мнозинство ще може да раздава апетитни концесии на тези, които му трябват, за да продължи да управлява. Така икономико-политическите и политико-икономическите връзки ще продължат да се заздравяват – в името на стабилността!
Последната засега промяна е ударното увеличение на съдебните такси, когато се обжалват административни решения. Точно административните съдебни решения определят развитието на икономиката, когато държавата реши на всяка цена да си взема своето за сметка на бизнеса. Затрудненият достъп до последната инстанция – съда, отнема възможността за легална борба срещу държавен произвол. Тук има наченки това увеличение все пак да не мине – няма и как абсолютно всяка прищявка на ГЕРБ да минава, но едва ли и те го очакват. Стига да минават по-важните, всичко ще е наред. Всеки би жертвал малко повече пари от съдебни такси за милиони от данъци и концесии. А обикновените граждани – ами да се занимават там със супата, както каза Любо Пенев.
Автор: Ивайло Ачев
