Хана С. е едва 8-годишна, когато леля ѝ умира. Била е твърде малка, за да разбере какво точно е сполетяло сестрата на баба ѝ, която е полагала принудителен труд в нацистка Германия. Нейната съдба е подобна на онези други 13 млн. мъже, жени и деца, повечето от които са били депортирани от окупираните от нацистите страни в Европа, за да полагат принудителен труд в Германия.
Непълна семейна история
"Разбрах по-скоро случайно за съдбата на леля ми", казва Хана С., която е от Беларус. Тя не желае цялото ѝ име да се споменава. Срещаме я в Берлин, където посещава семинар, посветен на историята на нацисткия принудителен труд. "В семейството ми се говореше малко за това", разказва жената. "Това е много жалко." Съответно и информацията, която Хана има за своята леля, е оскъдна. "Това е празнина в семейната ми история."
Хана знае само, че леля ѝ е трябвало да работи в една пекарна. Надява се някой ден да разбере повече. Това е и причината да бъде в Центъра за документация на нацисткия принудителен труд, който се намира в югоизточната част на Берлин. Тук, заедно с други хора с интерес към историята, тя участва в десетдневен семинар, запознавайки се в детайли с темата за принудителния труд в нацистка Германия. Освен нея има още петима участници от Беларус. "Темата ме вълнува, но същевременно е и емоционално изтощителна", казва 30-годишната Хана С., която е учителка по професия. Тя смята да направи и допълнителни самостоятелни проучвания в архивите.
Животът в бараките
Докато разказва за това, Хана разглежда голите стени на бившата казарма, в която по време на нацисткия терор са били настанявани принудителни работници. Сградата е била част от лагер с бараки, построен след 1943 г., който сега е превърнат в Център за документация на нацисткия принудителен труд.
С малко въображение човек може да си представи ограничената и потискаща атмосфера, студа и ужасните хигиенни условия в бараките, за които много свидетели разказват по-късно. Липсвала е каквато и да е възможност за уединение, включително и в помещението с тоалетните, намиращо се в края на коридора.
Още: Терзиев: България не трябва никога повече да изпитва болката на комунистическия режим
"На всеки ъгъл е имало лагер"
Примерът с Берлин е особено подходяща илюстрация за мащаба на експлоатацията на принудителните работници. Той не само е бил властови център на националсоциалистите, но и средище на големи оръжейни и индустриални предприятия. Последните са изпитвали огромна нужда от работна ръка, като основната причина за това е, че много германски мъже са били на фронта.
Само в Берлин около половин милион мъже, жени и даже деца – повечето от окупираните територии в Европа - са били карани да полагат принудителен труд. "Принудителните работници са били навсякъде в Берлин", разказва историкът Роланд Борхерс, който прави изследвания в Центъра за документация. "На всеки ъгъл е имало лагер", продължава той. В съвременния градски пейзаж на германската столица почти нищо от това не е останало.
Нови информации за лагерите
Още: Как в Германия учат за нацизма в час по история? Ето стилът на преподаване
Историците изчисляват, че в Берлин е имало около 3000 лагера за принудителен труд. Освен обикновените бараки за колективно настаняване са служели и складови помещения, тавани и частни апартаменти. Документирани в публично достъпна база данни вече са 2000 подобни лагера. Борхерс редовно я попълва с допълнителна информация. "Продължаваме да откриваме данни за нови лагери", казва той.
Принудителните работници са били на разположение на всички предприятия - от големия оръжеен завод до хлебарницата на ъгъла. "Трябвало е само да се обяви нуждата от работници и да се обясни, че става дума за важен и необходим бизнес", обяснява Борхерс. "След това са били отпускани и съответните работници."
Гледната точка на жертвите
Дълго време след края на Втората световна война темата за нацисткия принудителен труд не е привличала особено внимание. Чак в средата на 1980-те години започва преоценка, която продължава и до днес. Някои аспекти все още са слабо осветени, подчертава историкът Роланд Борхерс. Най-вече твърде малко се знае за преживяванията на жертвите. Хана също е била свидетелка как в много семейства не се е говорело по темата - дали от срам, дали поради други причини. За нея това прави още по-важно заниманието с проблема за нацисткия принудителен труд. "За да не бъдат повтаряни подобни зверства и в бъдеще", казва тя.
Още: Заради нацистки коментари: Финландски министър изкара само 10 дни на поста
Източник: Дойче веле
Всеки трети иска "фюрер". Защо стана така в Източна Европа?