Преди всеки парламентарен вот през последните няколко години почти всички субекти, кандидатстващи за народната любов, неизменно включват в бъдещите си властови планове "връщане" на нашите сънародници от чужбина. След изборите пък при пътувания в странство политиците отделят обилна част от времето си, за да се срещат с емигранти и да им обясняват, че всеки момент ще им предложат условия за успех в родината. Следват умилителни снимки - по правило с деца в носии, най-добре на фона на небостъргач, за да се подчертае, че дори на хиляди километри от родината българите пазят духа на дедите си.
И всичко си остава точно така - запечатано като на снимка за прессъобщение, чиято цел е да подчертае загрижеността на политическата класа за хората, избрали да напуснат родината си. Загрижеността им за бъдещето на България, което прекосява граници в търсене на реализация другаде.
Подобни естрадни усилия може и да впечатляват някои родолюбци. Може също така да подсигуряват някой друг глас в урните. Практиката показва обаче, че отношението към българите в чужбина е всъщност съвсем друго - те са съзнателно изключени от дневния ред, освен когато не е наложително да се правят снимки на децата им в носии.
Последният особено показателен пример е новоизработеният Изборен кодекс, който на практика казва на българите в чужбина, че държавата им няма нужда от тях. Защото тя може да си избира своите управляващи, а те от своя страна да пишат закони, с които да гарантират безалтернативността си, показвайки на онези, с които искат да се снимат, че са само предизборна кампания, а стойността им не надвишава едно прессъобщение, отразено на задните страници на сервилната преса.
Симеонов и Конституцията
Това отношение към избирателя не е някаква новост, но досега поне беше прикривано. Разширяването на границите на всепозволеността в българския политически живот доведе обаче до наглостта, на която сме свидетели през последните дни. Става дума, естествено, за скандала, произведен от лидера на НФСБ, съпредседател на Патриотичния фронт и част от мнозинството в парламента Валери Симеонов.
"Както на Вас никой не Ви пречи да уредите личния си живот както намерите за добре, така не ни се мотайте в краката, когато се опитваме да намерим решение на 25-годишни проблеми, сътворени от безродни политици и безродни капризнечещи псевдосънародници“, написа той до живееща в САЩ българка, дръзнала да протестира срещу приетите от парламента рестриктивни текстове, които на практика пречат на емигрантите да гласуват.
Ако оставим настрана въпроса за възпитанието на Симеонов, непристойното му изказване поражда поне две питания, които са доста по-належащи за обсъждане от въпроса за първите седем години на този политически лидер. На първо място той очевидно не е наясно, че не е „началник“ на българските граждани с право на глас, а обратното. И ако ще говорим за „мотаене в краката“ - със своето законотворчество по-скоро той пречи и се мотае. В Конституцията на България е записано ясно и недвусмислено, че народните представители представляват не само своите избиратели, а целия народ. И ако Симеонов не знае това, не е ясно с какъв законодателен бекграунд прекроява Изборния кодекс. Некомпетентността му по темата може да бъде лесно проверена - фактите в масива от информация на ЦИК сломяват неговите доводи.
Кой ще поеме отговорност?
Освен че не е вярно, че избирателите се мотаят в краката на законотворците, цифрите показват и друго: някои от твърденията на Симеонов категорично се разминават с истината. Не е вярно например, че най-скъпите гласове са тези, които идват от чужбина. Както и е категорично невярно, че увеличаването на секциите в Турция с предходните изменения в Изборния кодекс е довело до увеличаване на гласовете, дошли оттам.
С изборния закон се експериментира поне веднъж във всеки управленски мандат. Щенията на управляващите в тази посока винаги са били лесно предвидими. А именно: Изборният кодекс да бъде прекроен по тяхна мярка, за да им подсигури и следващото влизане в парламента.
Откровената некомпетентност, припряното писане на Изборен кодекс ден преди Великден и тоталната липса на аргументи, гарнирана с арогантно отношение, показват само едно: властта губи почва под краката си. Което се очакваше още след конструирането на сложната коалиция.
Същественият въпрос сега е: кой ще поеме отговорност за поведението на националистите, които за първи път са официално във властта? Мандатоносителят в лицето на ГЕРБ или коалиционният партньор в лицето на РБ, които толкова настояваха Патриотите да бъдат част от управлението?
Докато някой не поеме политическа отговорност, и двете формации всъщност казват на избирателите: Не ни се мотайте в краката.
Автор: Полина Паунова. Източник: Дойче Веле.
