Ако по време на Първата световна война имаше социални мрежи, сигурно щеше да се появи и хаштагът #ЗападенФронт. Но преди 100 години единственото средство за комуникация между фронта и родината е била полевата поща. 28 милиарда пощенски картички без пощенска такса са изпратили в годините на войната германските войници. Сред получателите е бил и моят дядо #ГеоргМатес.
Точно преди сто години неговият приятел от детинство Кристоф му изпратил картичка от фронта във Франция: „Пращам ти фотография на нашето оръдие. За жалост е малко размита, но все пак ще ни разпознаеш… Засега още сме добре...".
Преди няколко дни открих тази картичка сред документите на баща ми и си помислих: „Споменът за ужасите на 20 век избледнява." След половин столетие мир, стабилност и благоденствие в голяма част от Европа у мнозина граждани чезне ентусиазмът в полза на голямото приключение Европейски съюз. Популистите в много държави от ЕС отдавна го забелязаха, а политиката реагира прекалено късно. Навсякъде избуяват национализми, включително и на регионално равнище. Последният пример: кризата в Каталуния.
Неочакваният ефект на Brexit
Колкото и да е парадоксално, спирачка на това свличане удари тъкмо Великобритания. Защото оповестеното напускане на ЕС доведе не до очакваното (и дори мечтано от мнозина) разпадане на ЕС, а обратното – до неговото укрепване. Политическият хаос и икономическият упадък в Обединеното кралство имат предупредителен ефект за други кандидати за отцепване, но не е само това. Изведнъж много европейци отново се замислиха за предимствата на своя съвместен проект. Колкото и да е странно, сред тях е и британската министър-председателка Тереза Мей, която напоследък хвали до небето тясното европейско сътрудничество, например в борбата срещу тероризма, срещу климатичните промени и в украинската криза. Дори премерването на силите между Брюксел и Лондон по въпросите на свободния вътрешен пазар и митническия съюз има на този фон положителни аспекти. Ако Брекзитът не беше толкова болезнен за европейците, те всъщност трябваше да благодарят на Великобритания, че отвори очите на всички за предимствата на ЕС.
Европа е решението, не проблемът
Във времената на глобализация и дигитализация Европа не е част от проблема – тя е неговото решение. Единствено с общи сили европейците ще могат да опазят пазара си и да попречат на глобалните корпорации, които непрекъснато се опитват да противопоставят националните държави за своя изгода. Икономическата солидарност и политическото единство открай време са самата сърцевина на европейския мирен проект. Така погледнато, в момента ЕС изобщо не изглежда като избледняваща идея. Защото който търгува със съседите си, който е тъй тясно политически свързан със своите партньори, той не води войни.
Брекзитът показа колко е трудно да се разкъсат тези връзки, изграждани в продължение на десетилетия – и какви агресии се освобождават в този процес. Довчера добри съседи, а днес изведнъж – противници, ако не и врагове, както се изрази британският министър на търговията Филип Хамънд.
Най-добре осъзна проблема френският президент Макрон. Тъкмо поради това той държи да бъде опазена европейската култура на общата историческа памет, която според него е в основата на бъдещите действия. Дори да не сме съгласни с всички негови предложения за реформи в Европа, трябва да му признаем едно: той даде тласък на един дебат, който всъщност трябваше да се състои още преди голямото разширяване на ЕС през 2004 година. Накъде искаме да върви Евросъюзът? И как да се ускори интеграцията на отделните национални държави, примерно в Еврозоната?
Към миналото и към бъдещето
По тези въпроси инициатива трябва да проявят най-вече германците, които са ключовият партньор на Франция в Европа. Съгласна ли е Германия на „повече Европа"? И ако е съгласна, колко от своите права е готова да преотстъпи на ЕС? Берлин обаче не бърза с отговора на тези въпроси. В момента там са потънали в коалиционните разговори и мълчат. Точно сега, когато Макрон спешно се нуждае от подкрепа!
Дядо ми е бил на 18 години и също отбивал военната си служба, когато получил картичката от своя приятел. И едва ли е щял да повярва на очите си, ако можеше да види какво се случва днес на тогавашния Западен фронт. Защото съвсем наскоро Еманюел Макрон покани своя германски колега Франк-Валтер Щайнмайер във Франция и вчера те заедно откриха мемориалния център в Елзас. Точно там, където е пролята толкова много кръв през Първата световна война, сега възникна френско-германски мемориал, от който заклетите някогашни врагове заедно хвърлят поглед както назад към миналото, така и напред към бъдещето.
Дядо ми, който е преживял две световни войни, стига да можеше, сигурно щеше да щракне „харесай" под всички тези новини.
Коментар на Георг Матес за Deutsche Welle
