"Възраждане" ни предлагат много неща. Но над всички стои едно примамливо внушение. Внушението, че няма какво да губим повече. Предлагат ни да харесаме ролята си на жертва и да действаме срещу правилата. И че няма никакъв друг избор, освен да се борим за оцеляването си с крайни мерки.
Ако има нещо умно в това внушение, то е само едно - че е много умно насочено в едно конкретно качество, което имаме. Както се казва - добре таргетирано.
Таргетират това, че от всичко на света, мнозинството от българите най-много обичат да влизат в ролята на жертви. Стокхолмският синдром е национален спорт, с повече успехи от футболните. Определено по-дълготрайни. Ние сме винаги ощетени, нещо ни е несправедливо отнето, нямаме равен шанс, прецакани сме. И то завинаги. 500 години сме роби, после две загубени войни и няколко вътрешни кланета, после идват комунистите и вместо да премахнат класите ги експлоатират. После - орисията продължава - псевдодемокрация, мутри, лъжеспасители. А сега за капак измислена пандемия и дискриминационни сертификати, които тотално обричат на бедност голяма част от населението. Отнемат му възможността да се труди и му дават възможността да свети с чипове.
В тази ситуация "Възраждане" са готови на всичко, за да въздадат така дълго лелеяната справедливост. Окупирането на Народното събрание, нападението на полицаите, рушенето на загражденията - това е оправдано, дори нужно насилие. Друг път няма. Когато "по-умните" не разбират от дума, ще разберат от юмрук.
Провокациите на протеста бяха умишлени, търсени и за съжаление на "Възраждане" - недостатъчно успешни. Затова предстои и окупирането на Министерски съвет. За тях щеше да е страхотно, ако някой полицай беше изпуснал нервите си и беше проявил сила срещу хуните на фронта, които блъскаха и рушаха. Така, както това се случи с внедрените агитки през лятото на 2020-та. Това вече би им дало пълен картбланш да прибягнат до крайно насилие. "Не само ни ограничават, не само ни грабят, не само ни отнемат свободата, но и ни бият!". Така започват гражданските войни. Затова, поздравления за полицаите, които запазиха протеста цивилизован.
Тези, които наистина си мислят, че всичко това е заради зелените сертификати, са особено късогледи. Утре ще бъде еврото. После ще бъде референдум за излизане от ЕС. После ще бъде многопартийния модел. После изборите. "Възраждане" ще се спре тогава, когато България излезе от сегашния кръг на геополитическо влияние. Въпросът не е на една мярка или друга, а на цивилизационен избор. Другото са само поводи.
Затова може би не е далеч от истината Ицо Хазарта, като посочи, че това не е юмрук, а шепа - шепа нещастни фашисти. Такава е реториката им, такива са действията. Краткостта на рапа срещу многословието на хората, които обичат дългите речи. И са ги наследили от познати исторически примери.
Днес по-умният, по-възпитаният и по-търпеливият, който е на власт, има изключително трудна задача. Трябва да се справи с глупостта, без да я обижда; да смири биячите, без да ги бие; да опази разума, без да го поставя в крайности. И колкото повече успява, толкова повече крайности ще среща. В тази си задача той е абсолютно сам. Бившите управляващи няма да му помогнат. Една част от тях доволно потрива ръце и ще пожертва и живота на хората в името на това да се докопа отново до власт. Другата част никога не е одобрявала цивилизационния избор на България - просто е паразитирала върху него.
Затова - тези, които все пак искаме в страната ни да има правила и те да се спазват от всички.
Тези, които сме склонни да пожертваме част от личния си комфорт, част от свободата си, в името на живота на другите.
Тези, които, когато протестираме, го правим без да рушим, защото знаем, че рушим себе си.
Тези, които сме възпитавани да отстъпваме, да проявяваме търпение, да не наказваме грешката, да показваме по-добрия път.
Ние не можем да крещим толкова силно колкото тази тълпа. Не можем и не трябва да се бием, като тази тълпа.
Но ние имаме всички нужни качества, за да бъдем общество и отговорим на предизвикателството на времето. Имаме не само общ език, не само обща култура и история, имаме общи мечти и цели. Ние искаме да живеем по-добре заедно.
Затова повече от всякога трябва да показваме, че това е възможно. Да се опитваме да подаваме ръка. Да говорим, а да не мълчим. Да спорим, да убеждаваме. Да не бъдем пасивни граждани, които си плащат данъците и смятат, че с това са изчерпали дълга си, а да бъдем активни такива, които отстояват разума твърдо.
Свикнали сме да мислим, че всичко, което изброих, ни е гарантирано. Но не е - няма нищо по-крехко от здравия разум и нищо по-силно от внушенията, конспирациите и откровените глупости, които го заплашват.
Социалните мрежи няма да са наш помощник. Те са на страната на тълпата. Тя печели от крайностите. А мрежите още повече.
Време е за истинско Възраждане. За изконните ценности на Възраждането, измежду които и стремежът към всеобщо просвещение и взаимопомощ.
Другото е площаден театър за наивници, с животозастрашаващи последици.
Автор: Александър Македонски
