Напоследък е модерно по уличните протести да се говори за повсеместно опрощаване - от неплатени сметки, та до неплатени данъци. Защото през последните двайсетина години има светъл пример в това отношение - някои хора у нас правят гафове за десетки хиляди, но нито плащат нещо, нито ги съдят.
Отдавна няма съмнение, че правената от юристи конституция докара нещата дотам, че нашето правосъдие вместо независимо стана безконтролно. Единствено намесата на Европейския съд подсеща родната Темида, че законите трябва да се спазват не само от гражданите, но и от нея.
След 5 месеца адаптация новият Висш съдебен съвет се поразсъни и възложи на своя инспекторат да направи анализ на прекратените дела по давност през миналата година. Става дума както за преписки, "угаснали" на фаза разследване, така и за влачените с години дела в съда. За последните 20 лета техния брой надхвърля стряскащото число от 900 000. Към тях сега ще се прибавят нови 4482 дела, забавени повече от 5 години през 2012-та година. При проява на такава съдебна мудност Страсбург автоматично присъжда обезщетение до 1500 евро на потърпевшите. А когато делото се точи над 7 години, сумата скача до 5500 евро.
За спринтиращото като охлюв българско правораздаване обаче не са виновни само магистратите. За липсата на нормална правова държава у нас могат да се гордеят със своя принос и други институции. През февруари тази година България отново бе осъдена в Страсбург за бавно правосъдие.
Случаят е следният. Вечерта на 10 януари 1997 г. Константин Николов, Елена Лазова и Павел Пашов са набити с палки от полицаи край сградата на Народното събрание. Гражданите обаче не били от протестиращите, а просто живеели наблизо и минавали оттам. На тримата бил нанесен жесток побой, наложила се хирургична намеса и те завели дело срещу МВР. То се точило 7 години и през 2004-та година все пак завършило с осъдителна присъда - на тримата да се изплатят по 1000 лева обезщетение. МВР обаче категорично отказало да ги изплати. Тогава вътрешен министър е Георги Петканов.
През 2005 г. мястото му заема Румен Петков, който също отказва да изпълни съдебното решение. После за министър е назначен Михаил Миков, но и той не дава парите. През 2009-та уж идва голямата промяна и шеф на МВР става Цветан Цветанов. И на него не му се откъсва от сърцето да даде по 1000 лева на битите. МВР отказва да им плати тези жалки хиляда лева и до днес.
Един напълно неразбираем инат, който може да се обясни само с пълното пренебрежение към законите и с абсолютната безнаказаност за тяхното неизпълнение. Равносметката: делото се бави 7 години в съда, а после съдебното решение не се изпълнява още 8 години - общо цели 15 години липса на правосъдие. Затова и Европейският съд определи: а/ на всеки един от тримата да се изплатят по 2000 евро обезщетение плюс 800 за съдебни разноски; и б/ задължава държавата да изпълни решението на българския съд в тримесечен срок. С други думи - вместо през 2004 г. да даде за обезщетения само 3 хиляди лева, сега държавата ще трябва да плати над 17 000 лева. А това е само едно от планината забавени дела, по които тепърва ще трябва да плащаме.
Най-абсурдното в този случай обаче е, че това не е някакъв страшно заплетен съдебен казус, а е едно просто като фасул дело. И въпреки това е протакано цели 15 години от безброй следователи, прокурори, съдии и висши магистрати от една страна и от четирима министри на вътрешните работи от друга. Все хора, на които работата е да съдят онези, които не спазват законите.
Затова обаче, че те не спазват закона, няма кой да ги осъди. Защото у нас не само магистратитие, но и политиците са напълно независими от Наказателния кодекс. Затова всички българи трябва да плащаме за некадърността и гафовете, които непрекъснато правят независимите. Непрекъснато и напълно спокойно - защото те никога не плащат за тях. Впрочем, те не плащат за нищо.
Сергей Траков, Стършел
