Развитието на технологиите и достъпът до информацията с помощта на социалните мрежи позволиха да станат явни случаите на насилие и недопустимо отношение от страна на възпитатели и педагози в ясли, детски градини и училища.
Напрежението се покачва лесно, когато става въпрос за насилие над дете, а споделените кадри предизвикват същата тази агресия срещу която се борим, но пораждат и нелепи идеи от страна на властите. Една от тях е, че директорите на училищата ще могат да изпращат на психиатричен преглед даден учител по тяхна преценка, което повдига въпроса кога директорите станаха и специалисти по психиатрия, за да определят с точност "момента". Ето какво гласи НАРЕДБА № 4 от 24 октомври 2016 г. за определяне заболяванията и отклоненията, които застрашават живота и здравето на децата и учениците:
Длъжност на педагогически специалист не може да се заема от лице, страдащо от заболяване и/или отклонение, което застрашава живота и здравето на децата и учениците, както следва:
1. Шизофренно разстройство: изходно състояние (шизофренен дефект), резидуална шизофрения, шизофренна промяна на личността, непрекъснато протичаща шизофрения;
2. Разстройства на настроението (афективни разстройства): чести тежки епизоди с психотични симптоми, алтернантно и хронично протичане;
3. Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества (злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества с последващи когнитивни и личностови промени);
4. Епилепсия – чести припадъци и промяна на личността;
5. Персистиращи налудни разстройства, свързани с личностова и поведенческа промяна;
6. Психични разстройства на личността и поведението, дължащи се на мозъчно заболяване;
7. Разстройства на сексуалното влечение – педофилия;
8. Органични психични разстройства – деменция при болестта на Алцхаймер, съдова деменция, други деменции;
Очаква се да бъдат предприети промени в Наредбата, но дори това да се случи става ясно, че в самият Закон е заложено да има такава наредба. Д-р Цветеслава Гълъбова коментира пред bTV, че „замирисва на сталинизъм“ и съвсем резонно попита какво правим с агресията от страна на ученика?
Аз питам какво правим с агресията и обстановката вътре в семейството. Много от родителите размахват пръст, забравяйки един много прост факт - процесът е двустранен.
Напълно логично на исканията от страна на родителите за камери в училищата и психотестове за учителите може да бъде изискано същото и за мястото, където детето получава първоначалното си възпитание и уроци за реакция към света и околните – домът. А защо не и психотестове за родители!
Хората са склонни да коментират разгорещено, да издават присъди и да дават диагнози на онези, които са далеч от тях. Но ако стане въпрос за техен близък или за самите тях, реакцията им вероятно няма да бъде нито толкова бърза, нито категорична. Всеки може да се сети за поне 1-2 случая на семейства, в които е имало нередности, но си мълчи, защото това "си е тяхна работа". Тази "работа" обаче после отива на градина, училище, контактува с хора.
Освен с манталитета на лелките в яслите и градините (от които и днешните родители са възпитавани), трябва да се борим и с този у дома. Нашето дете никога не е започнало първо, всички ние сме примерни родители, никога не повишаваме тон, камо ли да крещим, не удряме шамар, само и единствено възпитаваме детето си правилно, а после то попада в лапите на агресивните възпитателки, учители или съученици.
Докато не проумеем свързаността на процеса образование, започващ от дома, продължаващ в градината, училището, обществото, никакви камери и тестове няма да подобрят положението. Крайно време е да се изкара на преден план фокусът върху това, че същинската работа по възпитанието започва отвътре навън, а правилното отношение към проблема много често може да го реши по най-добрия начин. Психотестовете и камерите със сигурност не са този начин, а просто лов на вещици.
Автор: Евгения Гигова
