Македонският президент Стево Пендаровски приема представители на организацията ОМО Илинден, която е явен опит да бъде търсено "македонско малцинство" в България. Интересно е колко точно души членуват в тази организация, на която България отказа регистрация – едноцифрен ли е броят и какво значи това? Покрай срещата Пендаровски намери време да обясни как българските учени в съвместната комисия по историческите въпроси всъщност много говорели и затова нямало съгласие. Да, няма съгласие, че цар Самуил и Гоце Делчев са исторически герои на Бившата Югославска Република Македония, защото не са и няма как да има такова съгласие!
Или има как? Точно този въпрос, но от перспективата на национално самоуважение и запазване на идентичност постави президентът Румен Радев на премиера Кирил Петков. Показателно е, че Радев го направи през медиите. Показателно е, че Кирил Петков отвърна също по този начин – но с акцент как външно влияние всъщност пречи да се сближим със Северна Македония и да си решим проблемите. Освен това, не македонският президент решавал каква ще е политиката на Скопие, според Петков. Също много показателно изказване.
В политиката и дипломацията важи много силно един принцип, изразен с българската поговорка – думам ти, дъще, сещай се, снахо! Точно така трябва да се разбират думите и действията на политиците. Те рядко говорят директно, но често намекват.
Какво намеква и прокарва Пендаровски? Че хората с българско самосъзнание в Северна Македония не са знак какъв всъщност е коренът на държавата, защото има също такива и поне толкова в България македонци, тоест да нямаме претенции. Какво казва Радев – че със Скопие се получава друга хубава българска приказка: Пуснеш го под одъра, то се качи отгоре. А какво говори Петков – президентът (да-да, на Северна Македония) няма думата.
Специално темата за външните интереси е наистина много важна. Защото заради такива много често са страдали българските интереси – исторически примери колкото щеш, макар че не знам дали се изучават в Харвард. Да видим какви са външните интереси в случая. На Русия – да няма допълнително разширение на ЕС на Балканите в смисъл на влияние, което да надделее над руското. Бастионите на Москва на Балканите безспорно са Сърбия, но и Северна Македония в голяма степен. На САЩ – да изтика Русия от Балканите и това да стане по-бързо, като цената не трябва да е в ущърб на Вашингтон. На Вашингтон отдавна не му пука за национални интереси на други, когато те не съвпадат с американските – така е с всички Велики сили. САЩ нямат сантимент към българското самосъзнание по македонските земи – имат сантимент Северна Македония да е в такъв блок, в който може да ѝ се влияе политически, икономически и военно, за да надделява американската политика спрямо геополитически съперници като Русия.
Нито един от двата интереса не отговаря напълно на българския. Българският интерес с Македония не е просто икономическо и бизнес сближаване. Този интерес е интерес на кръв. Ако допуснем кръвта да стане вода, значи сами подкопаваме идеята за българска нация изобщо. Както и надеждата за силна държава – няма силна държава на този свят, която да не защитава своите зад граница. Пределно ясно е, че Скопие иска да изтика въпроса за българското самосъзнание назад, защото Бившата Югославска Република Македония възниква заради СССР, а не заради самоопределяне. Затова и Скопие има този огромен проблем – ако почне да се гледа македонската държава на самоопределяне, нищо чудно Албания и България да си разширят границите.
Ясно е, че не живеем в някаква утопия и териториални претенции са не просто опасни, но и глупави – независимо от кого. България е готова да подаде ръка на Северна Македония и да продължим напред – така и трябва, но не може да е готова Скопие да ни се качи на главата! Проблем на Скопие е да търси идентичност, която да споява македонската нация. Наш проблем обаче е това да става не за наша сметка! Хубаво е Кирил Петков да си спомни – Гърция защити интереса си точно в това отношение и то след десетилетия на упорство, което накрая даде резултат! Защо България да не го направи? Ние държим и моркова, и тоягата, но трябва да ни стиска да използваме второто.
Кръвта не е обект на преговори! Кирил Петков е хубаво да го разбере, защото в България за малко неща има обединение, но за това със сигурност има. Ситуацията е трудна, играта на тронове е трудна, но който не иска, не се хваща на хорото. А за да сме добри приятели, първо трябва да се съгласим какви сме, за да знаем какво искаме – иначе приятелството ще се развали бързо. И това важи не само в отношенията със Северна Македония. Приятелството е силно, когато недоволството лесно може да остане на заден план.
И в живота всичко е лично, не бизнес - бизнес може да е само по филмите!
Автор: Ивайло Ачев
