След първоначалния шок от това, което сториха британците на 23 юни, страстите в Европа като че ли отново завиха в различни посоки.
Евробюрократите сякаш не искат да се залавят с темата Brexit "поне засега" и търпеливо са заели позиция Stand by. Противно на медийната истерия, Великобритания не е "разтърсена", "срината" и "унищожена", а животът продължава с или без Дейвид Камерън.
Референдумът за излизане от Европейския съюз си беше (макар не в чиста форма) Vox populi - глас на народа. Казвам не в чиста форма, защото ударна доза популисти като Найджъл Фараж, Борис Джонсън и Андреа Лийдсъм оврякаха Кралството с призивите си за напускане на ЕС. Вижте ги сега обаче - те бързо-бързо се евакуираха от потъващия кораб, осъзнали реалната ситуация. Но живота винаги дава втори шанс, та и така се случи с Борис Джонсън, който получи поста външен министър на Великобритания.
Момчето си отива
В своя статия от 24 юни, непосредствено след като станаха ясни резултатите гласуването, авторитетното издание The Independent, каза "Довиждане" на Дейвид Камерън, определяйки го като най-лошия премиер от много години насам.
В действителност през цялото време на своето управление темата за Европа беше базкрайно досадна на министър-председателя. Неколкократно той тропаше с крак на европейските лидери по различни въпроси.
Именно Камерън обеща по време на предизборната си кампания за парламентарните избори в страната през 2015 г. да проведе референдум за членството на страната в ЕС. Но когато този момент действително настъпи, премиерът си даде ясна сметка за последствията при едно излизане от съюза, ето защо отривисто започна да лобира за оставане в голямото семейство на страните членки. И се надцени, и загуби.
Тя идва
След като не останаха варианти за министър-председателския пост на страната, лидерът на Консервативната партия Тереза Мей официално беше назначена на поста премиер на Великобритания.
"Излизайки от съюза, ние ще създадем смела, нова, позитивна роля за нас в света“. В такъв дух прозвуча първата реч на Мей на "Даунинг стрийт" 10. Тя даде ясно да се разбере, че "Brexit значи Brexit" и ще се съобрази с волята на хората. Макар в действителност резултатите от референдума да бяха насочени по-скоро срещу правителството на страната, а не толкова срещу Европейския съюз, Тереза Мей ще бъде поставена наистина в динамична ситуация да усмири, от една страна, страстите в собствената си държава, а от друга - да разведри намусените погледи на европейските лидери.
Илюзиите потънаха
В действителност референдумът противопостави гласа на провинцията срещу този на модерните градски елити. Голяма част от хората получиха отрезвителен шамар след вота, осъзнавайки какво всъщност "Великата Британия" може да загуби. Вълна от недоволство се надигна най-вече в лондонското сити, където живеят и работят хора от всички краища на света.
Илюзиите обаче, че Великобритания ще се ползва със същите привилегии, но ще е вън от Съюза, бързо потънаха, а Брюксел твърдо поддържа тезата, че излизането трябва да е колкото се може по-скоро.
Народът на Елизабет II, поръчал си "един Brexit, моля!", ще трябва да си понесе дългосрочните последствия и хубаво да си даде сметка дали чрез лекомислие занапред ще определя бъдещето си.
Автор: Румен Скрински
