Волейболни герои угасиха пожарникарския чар на кадровика Борисов

Понеже са ни „малко” безумията, трябваше ни още една илюстрация, за да се уверим напълно, че тук на власт е посредствеността.

Това пролича от сблъсъка между най-успешния български треньор Радостин Стойчев, подкрепен от най-успешния национален състезател Матей Казийски, които напуснаха от върха на успеха си българския волейбол защото не успяха да убедят волейболната федерация да се покае за тъпото си решение по повод една единствена неуспешна среща на отбора. Което не е спор(т)на тема.

Най-впечатляващото в сблъсъка между любимците на българите, заслужили тази симпатия с делата си, и любимото на самия премиер Борисов ръководство на волейболната федерация, е че напусналите отбора не се впечатлиха от ухажванията на министър-председателя.

Оказа се, че в България поне една публична фигура, като треньора Радостин Стойчев, обявил датата на оттеглянето си в случай, че не бъде изпълнено условието му, държи на думата си. Такава последователност, както и проявената твърдост срещу съблазните на премиера в опит да го примири и прекърши в намерението му, е толкова рядко явление, че си заслужава коментара дори и от хора, които не са спортни коментатори.

Пировата победа на волейболния шеф Данчо Лазаров, който остава на поста си след арогантното уточнение, че би напуснал само по желание на премиера Борисов, е емблематична за обърнатата пирамида на логиката, управляваща България. Тук не успехът има значение, а мнението за това що е това успех на Амон Ра, управляващ в момента държавата, футбола, волейбола, голфа (на своите приятели олигарси) и всичко, което му скимне. И трябва да се признае, че му скимва какво ли не!

Само за медиите не му скимва. Защо да се намесва срещу пропадането на медийната свобода, регистрирано от вътрешни и външни наблюдатели, след като го устройва статуквото, наследено от толкова одумваната от самия него тройна коалиция?

Разбирам го, но донякъде. И аз обичам да се шегувам (със себе си) с лафове от рода „ мама ме учила, че не е възпитано да прекъсвам хората, когато ми правят комплименти”.

Само че нашият премиер, който се меси само там, където не трябва, но се прави на ударен тъкмо по въпросите, по които е гузен, се надсмива не на себе си, а над нас.

Както се вижда обаче, победите му (защото той беше подкрепил абсурдното уволнение на треньора Стойчев и явно защитава „екзекутора му” Данчо Лазаров и предизвикателното му поведение да се крие зад премиерския гръб) могат да бъдат изобличителни за самия него. Този номер с „харизмата” на Борисов явно не върви, когато се натъкне на съпротивата на личности със самочувствие и собствена тежест, които не зависят от благоволението му.

Какво ли ще се случи, когато един ден угасне пожарникарският му чар на кадровик, раздаващ постове в държавата?

Иво Инджев
http:www.ivo.bg