Ако случайно сте пропуснали последните няколко дни, Перник официално има проблеми с водата. Сериозни проблеми – от тези, които се лекуват с режим. В Плевен и Ловеч също взеха да се появяват подобни симптоми.
Водната криза в Перник засега изглежда е далеч от устойчиво решение, но сякаш на нея се гледа като на нещо изолирано – поне с такова усещане оставам от широкото медийно отразяване. Но тази криза всъщност отново изкарва на преден план въпросът колко ефективни са общинските и държавни ВиК дружества. Защото, ако някой не знае, освен "Софийска вода", всичко друго водно в България е с етикет "обществено управление".
В България е много популярна политическата максима как "държавата" трябва да поеме управлението на водния сектор, както и на енергетиката. Точно случаи като Перник обаче са пример какво става, когато "публичният етикет" е лепнат на сектора и здраво си стои – криза, и то голяма!
Според сравнителен анализ на КЕВР за състоянието на ВиК сектора през 2017 година, ВиК операторите отчитат много по-висок брой аварии по канализационната мрежа от заложения процент – при 120 аварии на 100 километра мрежа средно за година като заложена "норма", средната норма всъщност е 201,5, а за големите ВиК оператори е още повече – 237,65. И на всичкото отгоре КЕВР прави изричното уточнение, че отчетените от ВиК операторите стойности за непрекъснатост на водоснабдяването и аварии по ВиК мрежите не могат да бъдат верифицирани от външни източници. Или казано по-просто – КЕВР не знае, дали ВиК дружествата не лъжат!
Друго от доклада – средно 61,24% от водата по водоснабдителните системи се губи! Заложеното дългосрочно ниво е за 49%, което пак звучи стряскащо. Между другото, "кърлежите в тялото на клетата майка България" от "Софийска вода" – цитат по "граждански" организации, свързани изключително като мислене с познати "патриотични" политически организации, са го постигнали това ниво и са дори под него – по-точно, 47%. Дори не искам да гледам какво са направили общинските и държавни ВиК дружества т.е. всички други!
В заключение КЕВР казва, че секторът е много далеч от това да спре фрапантните загуби на вода, защото липсват "надеждни и достоверни информационни източници (регистри и бази данни), които да позволяват на ВиК операторите да извършват необходимите анализи, и правилно да планират съответните мерки; липсва зониране на водопроводната мрежа и измерване на вход населени места, което да позволява оценка на състоянието на отделните водоснабдителни системи и планиране на нужните мерки; има недостатъчни експлоатационни мерки по управление на водоснабдителните мрежи – оценка и осигуряване на необходимите арматури (спирателни кранове, въздушнци, изпускатели); спират се големи зони от водоснабдителните мрежи при аварийни ремонти, и неправилно се пуска водата след това; състоянието на водомерите на сградни водопроводни отклонения е лошо, има наличие на високи нива на търговски загуби, и други".
И при това положение въпросът е кой носи вината? Прочетете внимателно предния абзац с изброените причини и добре си помислете от кой зависи да има "надеждни и достоверни информационни източници за анализи", от кой зависи зонирането на мрежата, от кои зависи да има кранове, въздушници, изпускатели, от кои зависи да спре и пусне правилно водата при оправяне на авария. Разбира се, и от кой зависи да разработи съвестно и точно инвестиционни планове така, че съответните ВиК дружества да имат достатъчно приходи, за да се погрижат за оправяне на мрежата, както и от кой зависи одобрението на такива планове. За последните две неща – ръководствата на ВиК-тата и КЕВР – все структури, които в България НЕ СА частни! Както и от кой зависи създателите на некадърни инвестиционни планове и некадърна управленска политика хич и да не са шефове в съответните дружества.
Защото едно е ясно – като имаш над 60% загуба на вода по мрежата, какво точно чакаш, да няма воден режим ли? Че ако ние и вие като работещи правехме гафове в 60% от работните задачи, които изпълняваме, кой щеше да ни търпи?
п.п. Да се чувстват свободни отношение да вземат специално от "Атака", ВМРО и Мая Манолова!
Автор: Ивайло Ачев
