Георги Първанов, известен още като Гоце, губи надпреварата за лидерския пост в БСП – става ясно от последното преброяване на червените зайци. Сергей Станишев е получил досега 160 номинации от местните организации на столетницата, докато бившия президент – само 69.
Това съотношение на силите едва ли ще се измени през оставащите две седмици до конгреса – само чудо или пък някакъв грамаден, крит до последния миг в ръкава компромат, биха спасили силно накърнения Първанов от пълно потъване в забравата.
Което пък е добра новина за БСП, пък и за България. За България – тъй като основната опора за Станишев в тази битка е неговата позиция като председател на ПЕС – което предполага и неговата прозападна ориентация – за разлика от чугунено проруската и про-путинистка на неговия съперник.
И за БСП – тъй като ще има поне относително приемлив лидер, а не резидент на Москва, за който всякакви средства в защита на руските интереси са позволени. Но и защото проваленото Гоце няма да миряса, а ще продължи да разколничества – и вероятно един ден ще сложи край на продължаващото повече от две десетилетия шизофренно раздвоение в БСП – като разцепи партията на комунисти и социалисти.
Големият въпрос е какво ще стане на 19 и 20 май, когато двете най-авторитетни фигури в българската левица ще претърпят челен сблъсък. И най-вече – как губещият Първанов ще приеме загубата. Съществува ли вариант, който би му позволил да излезе сух от конгресната локва, или не.
Един най-общ преглед на възможностите показва, че по-скоро не. За сериозен компроматен сценарий е вече късно. (Опитаха вече такъв с лобистките хонорари на Моника Йосифова, но имаха само относителен успех.)
За сделка със Станишев, базирана върху разделението на отговорностите и работещ тандем (ти си гледай ПЕС-а, а пък аз ще коландря БСП), е абсурдно дори да се говори – особено след унизителния за Първанов първи май, поставил го на мястото му – сиреч в масовката.
Подхвърленият от някои медии конспиративен сценарий, според който избраните делегати щели да се извъртят и да гласуват за бившия президент, спада по-скоро към политическата фантастика. Тогава?
Тогава остава един вариант, който не е зле да имаме предвид, когато прогнозираме изхода от този конгрес. Можем да си го представим така: горещо начало, спорове, хвърляне на всички аргументи за и против единия и другия кандидат. И изведнъж става Първанов с цялото си постпрезидентско величие – и драматично заявява примерно следното:
Другари, вие съзнавате ли какво правим ние? Ние сме на път да разцепим БСП! За мен единството на партията е по-важно от това дали ще бъда избран или не. Ето защо аз оттеглям своята кандидатура – и призовавам и моя опонент да постъпи по същия начин. И двамата сме обременени с дълго политическо минало – нека изберем трети човек, нека изберем ново лице – фигура, която не разделя, а обединява!
Разбира се, думите му вероятно ще бъдат по-витиевати и по-богато аргументирани. Патосът обаче ще бъде именно този – тъй като в БСП няма по-голямо плашило от призрака на евентуалното разцепление. И още в следващия момент някой услужливо ще предложи евентуалното трето лице (човек от кохортата на Гоце, разбира се).
Този жест ще постави Станишев в много трудна ситуация – тъй като отказът да постъпи по същия начин ще означава и отказ да постави партийния интерес над собствения си такъв. Тъй че има голяма степен на вероятност този сценарий на “внезапния трети” да бъде реализиран – а Първанов, вместо катастрофална и безвъзвратна загуба, да получи в ръцете си конците на новата партийна марионетка – и плюс това да реализира отдавна прогнозираната си позиция на “тим мениджър” в лявото политическо пространство.
Би ли могъл PR екипът на Станишев да елиминира тази много вероятна стратегия на Първанов? Вероятно да – и биха направили огромна грешка, ако пропуснат да го направят. Методът е прост – всеки конспиративен сценарий може да бъде обезсилен, ако бъде предварително прогнозиран с достатъчно силни аргументи за това в чия полза би проработил.
Това казване трябва да бъде ясно и директно – за да могат делегатите да проумеят, че внезапният трети кандидат, който би се появил на конгреса в битката за лидерския пост, не е никаква реална кандидатура, а просто креатура на губещия Първанов.
Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com
