"И ГЕРБ са бандити, но ние винаги сме гласували за тях, и пак ще гласуваме!" Дочух тази реплика от последния изборен ден в Сливен. Реплика, която обяснява всичко: осъзнаването за бандитската същност на родната политическа класа; овчедушната търпимост към ширналия се в родината ни бандитизъм; инерцията (или тъпоумието?) на българина да гласува за „наште” (разбирай предимно силните на деня), нищо че са оцапани бандити. И най-вече – придобитата (или генетична?) инертност на масите, ъпгрейдвана с потрес от царящото в България беззаконие, с оживелия страх за заплатката и животеца и не на последно място – с напоително насажданата (през социалните медии) илюзия, че някой ще дойде и ще ни избави от бандитското робство – я Русия, я САЩ, я Бойко, я НАТО или ЕС.
Ей така, щото сме много готини и гостоприемни, имаме древна история (абе, направо сме центъра на вселената!), уникална природа (никъде несрещана по целия свят), много сме интелигентни (особено ако някоя друга държава инвестира в потенциала ни) и българките са най-красивите жени (предпочитан сексуален артикул в Амстердам, Брюксел и прочие дестинации и магистрали).
Само че в политиката наивността солено са заплаща. А уж българинът не е наивен човек - ще се съди с брата си и комшията за една педя имот, ще чака сгодна цена да продаде нивката край шосето, ще се пише активен авджия, току-виж се докопал до некой големец да го занимае по своите си там работи, тъжби и мераци, ще препъне бързащия на опашката, (к`ъв е па тоя да ме прережда!), ще изтрамбуши хипермаркетите, та да не се прекара с цената на свинското по празниците, и на оная даскалица подаръче, ей тъй, от сърце, ще ѝ направи, че на детето му трябва шест за дипломата.
А ония там отгоре, политици ли са, министри, кметове, те най-добре ги разбират тънките работи как се управлява държава…
И мълчахме, когато разграбваха държавната икономика, а на нейно място освен буренаци нищо друго не порасна. Слушахме угодно лакардиите за масовата приватизация. Седяхме си дома, когато бастисваха селското стопанство, а след него нищо друго не избуя, освен пущинаци, те така се и наричаха – „ликвидационни съвети”. Цъкахме и псувахме (озъртайки се), когато продаваха на безценица българските далекосъобщения, авиокомпания „Балкан”, пристанищните комплекси, ТЕЦ „Марица изток”, когато харизаха за без пари златните ни и медни находища и ни извиваха ръцете да закрием най-големите блокове на АЕЦ „Козлодуй”. Когато за няколко години „демонтираха” сериозната материална база на българската армия и я продадоха за скрап… Подигравахме се и със защитниците на проекта за АЕЦ „Белене”, нефтопровода „Бургас – Александропулис” и „Южен поток”, щото било намеса във вътрешните ни работи. А днес хълцаме от възторг, че от Америка тръгнала първата пратка втечнен газ, щото много евтинко и независимо ще ни излезе...
И продължаваме малодушно да хлипаме и мрънкаме под сурдинка, че пладнешкият грабеж посегна на спестяванията, на здравето, на пенсиите, на живота и на труда ни, че разби семействата ни. И се правим, че не забелязваме как правосъдието пред очите ни се превръща в мутросъдие… Снишаваме се, с надеждата, че нас цялото това грабене, рушене и насилване ще ни отмине.
Само че докато медиите хитро ни подхвърляха поредната лайняна клечка, за която да се караме, мразим и клеймим, мафията все по-брутално се окопаваше в съдебната власт, в администрациите, в парламента и в медиите, използвайки безотказно работещия прийом за трийсетте сребърника (вербуването на хора за изпълнение на политически и мокри поръчки срещу пари). Защото на невижданите и дори немечтани пари и благинки бившите бедни, полуобразовани, издигнали се с връзки комсомолски активисти и набедени партийци от БКП, а днес емблематични лидери-демократи, нямаше как да устоят - комплексите на посредствеността не прощават! Те влязоха като пролетарии - по дънки и еспадрилки, в политиката и за няколко години се превърнаха в титуловани политически лидери и бизнесмени. А от кръвосмешението им с нароилите се рекетьорски банди и формации тихомълком се пръкна родната мафия.
„Мафия - мащабна форма на организирана престъпност, способна да се намесва негативно (чрез корупция, изнудване, директно насилие и други незаконни начини на оказване на влияние и облагодетелстване) в развитието и нормалното функциониране на държавата и в личните дела на хората. Има собствена йерархия, ритуали, система от поощрения и наказания. Трафикът на наркотици и оръжия, склоняването към проституция, рекетът, хазартът и строителни афери са типичното ѝ поле на изява”. Това всеки може да го прочете в Уикипедия. Звучи ли ви познато?...
Намерила сигурни политически протекции и международни покровители, новосформираната българска мафия бързо избуя и пропълзя във всички власти, бизнеси, браншове, региони и обществени структури. Оплете в метастазите си цялата държавност, в съучастие със страхливото безмълвие на българина, свил полезрението си до трите кръгчета – чашката на масата, левчето в джоба и ореола на новия Първи по телевизора.
А новият Първи, бивш охранител на предишния Първи, за две петилетки успя да направи на България туй, което други не успяха да направят за десетилетия: систематично изличаваше опозицията от политическия живот, сковавайки в смъртоносна прегръдка поредната партия и след това изхвърляйки я на политическото бунище; опитомяваше с лъстиви обещания и облаги лидерите на възникващите граждански структури и протести, потушавайки още в зародиш проблясъците на гражданско самосъзнание и реакции; арогантно и отмъстително се саморазправяше с непокорните бизнесмени, стоварвайки им всевъзможни медийни, административни и прокурорски бухалки, докато поддадат, продадат или бъдат изличени от икономическия небосклон; безцеремонно се възползваше от всяка външнополитическа пролука и ситуация, за да се прегръща и снима за спомен с международния политически елит, и вместо да прокарва линията на независима и принципна национална дипломация, поддържаше имиджа си на екслузивен брокер с националните ресурси и интереси… Докато като фолк дива колекционира снимки и аплаузи, конграчулейшънси и фенове, омаяни от балканския му чар. И си самосъздаваше медийния образ на вездесъщ: мъжага, бопаджия, балкански миротворец, благодетел, семпъл човек от народа, тънкообиден олигарх, смирен християнин, опасен реваншист, безпардонен началник, виден евроатлантик, душевен русофил, заклет демократ, хитър самодържец, ревностен блюстител на реда и законността, безцеремонен кадровик, политически плеймейкър, самотник с орхидея, неустоим мачо, футболист, тенисист, каратист и виден европейски ухажор.
В тази амалгама от противоречиви черти клетият, наивен и отвикнал да мисли българин припозна своя нов месия. Който ще го избави от всички глобални опасности, злини, поражения и злободневни проблеми. И за три години ще върне българите в България!...
Нищо, че едни нови 16 милиарда лева външен дълг виснаха на врата на българската държава, и никой не може да отговори къде потънаха те. Нищо, че според експерти всяко година най-малко три милиарда лева със съмнителен произход изтичат от България към офшорки и частни банкови сметки в чужбина. Нищо, че обезлесяването на българските планини върви с мръсна газ. Нищо, че от красивото ни, зелено, романтично Черноморие наистина почти нищо не остана. Че от българските полезни изкопаеми канадски и американски компании инкасират милиардни печалби годишно, но пък за последните десет години чуждестранните инвестиции у нас са намалели почти десет пъти.
А само гешефтът с умишления фалит на КТБ струва на българския данъкоплатец нови 3 милиарда лева – почти колкото целокупния годишен бюджет на Здравната каса. За сметка на това цените на тока, водата, парното, на основните хранителни продукти, на бензина, на лекарствата непрестанно растат. А новите правила за определяне на ТЕЛК лишиха хиляди болни, сакати и страдащи българи от пенсии по болест, и липсата на медикаменти и консумативи през последния месец лиши хиляди раково болни от диагностициране и лечение! И нищо, че минималните заплата, пенсия, социалните помощи и помощите за деца са далеч под прага на бедност, определен от самата българска държава. Пък и какво толкова, че България е в дъното на всички класации по доходи, качество на здравеопазването и образованието, правораздаване, корупция, свобода на медиите и граждански свободи в цяла Европа. И че ние, българите, сме най-бързо изчезващата нация в света… Важното е, че си имаме месия, и той е един от нас, и дори понякога стопира бясното улично движение, за да си направи снимка с някоя майка с дечица. (А на някои дори е разрешавал да му пипнат и мускула.)
И че когато реши, Той може да въздигне, унизи, накаже, освободи, затвори, оправдае, пусне, поправи, промени, подмени, или пък изличи всичко и всички – от дясната си ръка Цветанов до добитък на хората в Странджа. От изпълнителите на магистрала „Хемус” до „двете женици” – лидери на най-голямата опозиционна партия. От собствените си законодателни инициативи до бившите си бизнес партньори. От газовите проекти до непослушните медии. И хора.
И изборите може да си спечели сам, и магарета може да си назначи за (евро)депутати! Понеже преданият му електорат твърдо се е вторачил в трите си екзистенциални кръгчета… А навръх празника на Ботев – 2-ри юни, лоялните гербери с умиление се възторгваха как циганската духова музика на Котел посреща с „Тих бял Дунав” българския премиер. Като хоремашки зюмбюл...
И трябва ли да се съмняваме, че след последните евроизбори, България ще изгуби поредната порция просветено и мислещо население. Поредният поток млади, способни и фертилни българи, покрусени и отвратени, ще се отлеят към нормалния живот през Терминал 2. Както вече се случва толкова пъти през последните 30 години.
Близо 2 милиона българи са напуснали пределите на родината ни, прогонени не толкова от икономическата, колкото от политическата и моралната катастрофа у нас. С разбити надежди и илюзии, потресени от съдебния, полицейски и административен произвол и от безнаказаната наглост на банките и монополистите, граничещи с бандитизъм. Погнусени от долнопробните, махленски пазарлъци в българската политика. Смазани от безочието и унизителното третиране на човека от страна на държавата. И от липсата на толерантност, но не към циганите, хомосексуалистите или мигрантите, а към инакомислещите.
Да, мисълта, че държавата има право да стоварва цялата си законова и мафиотска мощ върху просветените, почтените и инакомислещите, е сред най-сериозните мотиви за емиграция от България през последните години. Не, не е лесно да се докаже, защото никому не е изгодно подобно изследване. Но това може да се усети - в свободното (засега) пространство на социалните медии, където сънародниците ни споделят и реагират. По правило това са хора, опитали се да градят живота и кариерата си в България. Да съзидават и да се борят за нея! Но премазани от челния сблъсък с непробиваемата държавна, политическа и съдебна стена. И отчаяни от битката с вторичния примитивизъм на гласуващите за все същите бандити…
И така, все нови и нови парчета от България ще пустеят, масовите заколения на добитък, поминък, бизнес, просвета и държавност ще продължават…
Какво ще се случи с освободените територии? Най-вероятно те ще бъдат обсебени от роми, мигранти, наркотици, терористични структури (недай си боже!) и още, и още невъобразими сенчести демони. Защото природата и социума не търпят празни пространства.
Някои наричат това етническо изтласкване. В случая то се осъществява с любезното съдействие на българската държава…
Докато родният електорат отъпяло се е втренчил в трите кръгчета.
И прави залагания кой ще дойде да ни избави.
Автор: Мариана Иванова
