Винаги вдигайте шум, но съхранявайте тишината в сърцето, където се намират най-благородните чувства. Това стана ясно от топлите думи на главата на Римокатолическата църква към младежите в центъра на София, които възторжено скандираха "Да живее папата!"
След като приключи тържествената литургия на площад "Александър Батенберг", Франциск показа за пореден път, че няма да остане верен на канона и отиде при децата. За да ги благослови. Но повече като приятел, отколкото като духовник.
Призивът на Хорхе Берголио към усмихнатите лица, които го очакваха извън протокола, е особено показателен по две причини. Първо, думите много точно синтезират философията на Светия отец за пълноценната роля на човека в обществото. Ако той не "вдига шум" срещу, да речем, несправедливостите, тежките конфликти, и горчивите приказки, които един на друг често си препращаме - какво е в такъв случай участието му в битката за по-добър свят? И обратно - ако пренесем крясъците, упреците и заканите вътре в душите си, ако се оставим на демоничните мисли и празнословия, ако повече се взираме в джобовете, а не гледаме към очите, дали не превръщаме сърцето си в кална локва от бесове?
Тоест има значение къде вдигаме шум, а дали той е достатъчно пронизителен, зависи от собствената ни сила. И съвест.
От съвестта зависи и още нещо. С посещението си у нас папа Франциск поиска мир на земята. И отново направи това не като духовник или политик. Той застана до всички нас като човек и ни помоли да не забравяме универсални добродетели, които са властвали и властват на този свят много преди всички религии. Защото, уважаеми читатели, само съвестта може да ни покаже, че първо сме хора, а после всичко, което искаме или се правим, че можем да бъдем.
Автор: Румен Скрински
