"Под игото" изгря в нов вариант, в който 6000 думи са "преведени" за нуждите на учениците, автор на героичното дело е Нели Стефанова. Думата "чемшир" стана "вечен зелен храст", думата "глъчка" - "гласове", думата гологлав се променила на човек без шапка, понеже учениците мислили, че ставало дума за човек с бръсната глава, тоест, предполагам, схващат, че чорбаджи Марко ("гологлав и по халат") изглежда малко като Слави Трифонов. Ятаганът бил "сабя" - това учениците сами го казали и после верни на техните разбирания, решили да олекотят Вазов за тях самите. Патриархът, олекотен за Милениъли.
Това е грандиозно и нелепо дело, безспорно. През него лъсват страшно много неща, тук не става дума за стандартна сензация, предназначена да покори медийното пространство, понеже то, наистина и по правило, така се покорява.
Проблемът е в цялата изходна точка към образованието. Тя от години наред започва да се съсредоточава в следното: да превърне ученикът в центъра на Вселената. Това усилие има много причини, но безмислеността му е същата като това да превърнеш Земята в центъра на Вселената. Ученикът трябва да бъде обгрижван, дондуркан, ухажван и улесняван. И примерно ако той постоянно гледа влогъри в YouTube, предметите да започнат да му говорят като влогърите от YouTube. В това отношение има и няколко "модерни" платформи, които правят същото - гледах в една от тях потресаващ урок за Вапцаров - разказан кажи-речи през интернет "миймове", лафчета, картинки, ефектен монтаж, батковци и каки, които общо взето действат на принципа на Емил Конрад. (впрочем Емил Конрад е далеч-далеч по-добре от съвременните влогъри).
Защо обаче се случва всичко това? Случва се по пазарни причини. По същият начин, по който пазарът прави следното: взема от теб база данни и на базата тази база данни ти предлага продукти, които биха могли да те заинтригуват - тоест персонализира цялото си консуматорското съдържание спрямо твоето консуматорско настроение. Така и без проблем някой реши, че този модел може да се прилага върху образованието. "Базата данни", която имаме за учениците е: те се разсейват, те ползват смартфони, те слушат Павел и Венци Венц. Следователно - образованието трябва да се пригоди към тази среда, така както към интересите ти се пригажда всичко в правилата на маркетинга. Образованието трябва да придобие бодър милениълски дух, в който всичко е интересно, пъстро и готино, само за че около 6 секунди, когато трябва да се случи ново интересно, пъстро и готино, само че за 5 секунди и така нататък, докато не получиш епилепсия.
На всичкото отгоре тези процеси засягат много повече хуманитарните дисциплини, отколкото тези на точните науки. Родителските съсловия протестират: "Защо измъчват децата с въпроса какво е искал да каже авторът?!" И им се иска цялата тая литературна глъч да не се пречка много-много, да бъде направено по-лесничка, по-смилаема, да мине и замине, че да може детето да се фокусира върху точните науки, понеже те движат света. И дори самото образованието е приело тази гледна точка, то се фокусира тъкмо върху това да олекоти хуманитарните дисциплини и да ги разкаже така, както приляга на инфантили. Вазов, Вапцаров, Юго, Омир - няма значение - дай го да изглежда малко така таблетно, малко с картинки, оттук-оттам вземи, направи няколко алюзии към "Avengers" и ето, малкият келеш взел та схванал. Ако на учител по математика му се каже - виж сега, човек, децата много се мъчат с твоята математика, дай да стигнем до таблицата за умножение, после най-много корен квадратен, но цялата геометрия да си я спестим, той би бил крайно скандализиран и крайно учуден. Това обаче никога няма да стане; а няма да стане защото точните науки имат много по-голям престиж по отношение на реализацията на пазара на труда (друг е въпросът, че това никога не е било така, има много успешни хора, но нито един успешен човек алитерат). Но геометрията на духа е също толкова сложна, важна, необходима и ако тя продължава да бъде подценява - и както е тръгнало - ще бъде; тогава ни очаква по-голям катаклизъм, който ще засегне много и неизброими неща, първото, от които се сещам е самият пазар.
Автор: Райко Байчев
