В днешно време стана модерно да общуваме във виртуалното пространство. Всяко едно качване на храна, питие или безсмислена покупка, показваща лъжлив стандарт на живот, е жалко, поражда се злоба и завист във всяка дребна душа, съществуваща за оцеляването си. Стремяща да нахрани зомбиращите и празни очи, облъчени от яркостта на дисплея на смартфоните си. Качвайки се в метрото, те блъска тишина, а гледката на безизразните лица е трагична. Вървейки по улиците, виждаш на всеки червен светофар или дори в движение, докато шофират, хора, втренчени в простоватите снимки, показващи никакъв замисъл.
Просто обикновено селфи. А ако блъснеш човек на пешеходна пътека, който е тръгнал за своя важен и преобръщащ смисъл на живота му? Тогава връщане на живот няма, тогава ли ще осъзнаеш, че трябва да си адекватен и внимателен и че плиткоумния ти мозък има нужда да мисли за заобикалящото го?
В свят на материалното, обитаван от примитивно мислещи същества, обсебени от желание да имат новия iPhone, за да се снимат в мръсното като тях самите огледало. Индивидуалността се губи, приема се като лошо качество. Толерират се хора, които искат да са копие на нечий техен идол. Това не са ли фабрични грешки? Да, такива са, за съжаление. Душите ще повръщат от черните ви помисли, некачествени наркотици, изпиляващи мозъка, правещ го гладък като стъкло. Мога да обуя кънките и да карам, да карам, да се забавлявам по безмозъчните писти. Дали химикалите и моливите стават непознати за обществото? Дали се губи правописът? Алчността би погубила цялата магия на живота ни. Тя е катаклизъм, болест почти неизлечима. В съвкупност с план за затъпяване става страшно, плашещо.
Чувствам се гнусно и самотно, знаейки че външният ми вид и мислене не съвпадат с глупавите овце. Срещам злобни и подигравателни погледи, но, както е казал Уинстън Чърчил: "Завистта и злобата на мръсниците са стимул за изграждане на личността“. Не спирам да задавам неудобните си въпроси, така светът се променя, но често отговорите са неудовлетворяващи, несъдържателни, хората ги е страх от това да разгърнат себе си, да излязат от поглъщащата помия, затънали до врата. Докато потънат от тежестта на егото и превъзнасянето си. Нека всеки знае цената си, защото може да се осъзнаеш и да разбереш че не струваш нищо повече от една плюнка. Себеопознаването е важна част, за да се претендира това какъв си, дали си стойностен или просто една черна дупка.
По-добре да останем като Малкия принц опитващ да разбере тази криворазбрана цивилизация.
Автор: VI YO, Sofia Live
