В парламентарната журналистика има един жанр, много особен. Той се казва така: Делян Пeевски се появява в парламента и към него се втурват микрофони и камери. Задават му се трескави въпроси - как ще гласувате на вота, ще участвате ли в ново правителство и пр. През това време Пеевски минава бабаитски и церемониално през кулоарите, със самочувствието на султан, благоволил да се разходи сред простосмъртните. Запазеният му номер е никога дори да не спира, никога да не дава дори малка възможност за нормално задаване на въпроси. Тежка бабаитска поза, големият батка минава, и който иска да го пита нещо, трябва като обезумял да търчи, да се пребиват оператори, репортери, да се блъскат едни в други, жадни да изкопчат информация и пет банални думи, които да се отронят от мъдрата му уста, само ако прояви великодушието.
Напълно ясно е друго - че Пeевски е абсолютно нелеп народен представител, самовлюбен в тежкотоварния си образ, ошишкан не външно, а най-вече властово. Това е народен представител, който никога не се появява в парламента, по същия начин, по който неговия мастър Доган не можеше да се унизи да присъства на заседания, въпреки че именно това е работата на депутата. Просто ставаш народен представител и оттам насетне трябва да се свършат две неща: да се появиш на откриването на парламента и да се появиш на закриването. Нищо по средата не те интересува, нищо друго не заслужава бабаитското ти внимание, в обсъждането на нито един закон не трябва да участваш, в нито една комисия не трябва да се появиш. И няма изключения - един път примерно да си кажеш, абе айде, от мен да мине, идният вторник ще мина при тия тъпанари, да видя какво става, от кумова срама.
Но ето къде е проблемът: парламентарната журналистика е професия, скована от правила, които ако са разумни във всички други случаи, изглеждат комично, щом се приложат към Пеевски. В това отношение влогър (да кажем Любо Жечев), би имал много по правилен подход към Големия кораб, ако попадне в парламента и корабът вземе, че се понесе покрай него. Пeевски въобще не трябва да бъде питан - появята му може да предизвиква единствено пародийни реакции. Парламентарният журналист може да бъде неутрален към всички парламентарни групи, за да запази необходимата безпристрастност; не разбирам обаче как може да се работи безпристрастно спрямо човек, който прегазва парламента така, както сумист би преминал през най-леката категория боксьори. Нищо височайшо няма в появата на Пeевски и въпросите, които му се задават, трябва да са просто подигравателни. Както навремето една журналистка попита Вежди Рашидов, появил се пред къщата на Борисов в Банкя по време на ареста - "вас кой ви доведе тук", и то от искрено любопитство, понеже Рашидов изглеждаше така, сякаш не би могъл да го направи без чужда помощ - така и би могло да е с Пеевски. Г-н Пeевски, не сте разбрали, объркали сте сградата, всъщност пак е в партийния дом. Г-н Пeевски, в грешка сте, вотът е утре, ходете си. и т.н. Г-н Пеевски, кога ще преборите олигархията, цяла България на вас се надява. Дайте пропуск на Любо Жечев; той ще го измисли по-добре.
Автор: Райко Байчев
