Нали знаете – онова нещо със стрелките, ако ме чуват тези, събрали вече повечко мъдрост от живота и онова нещо с цифрите на екранчето, ако ме четат тези, които още хич и не мислят за мъдрост от живота.
Познавате ли го? Знаете ли колко е часът? Или още ви е трудно с тази пущина – накъде се въртят стрелките, кога се сменят цифрите, превръщат ли се в числа или е смислово неправилно?
Същата работа и с календара – там стрелки няма, обаче има дни, месеци, години – много цифри, много числа, много нещо. Объркващо!
Изглежда не сме много наясно. Защото примерите, че институциите ни също не са наясно, почват да се трупат още от началото на 2021 година. А тези институции ние сме ги избирали – уж заради това ходим да гласуваме.
Например – непознаването на часовника воглаве с календара оправда полицейското насилие срещу протестите, избухнали заради премиера Бойко Борисов, правителството му и главния прокурор Иван Гешев. Не вярвате ли? Вижте тогава защо НСО не можа да каже има ли или няма полицейско насилие. Ако приемем тяхното обяснение за достоверно, а то изглежда такова – цитират Закона за НСО (чл. 29), издадена дори заповед от началника на службата, значи обяснението отива при часовника и календара. Защото съдът можел да получи (уличаващи) видеозаписи като доказателство, но ги поискал 30 дни след като били записани и съхранени, а по заповед на началника на НСО лични данни се пазят в архив само до 30 дни. Значи съдът се е объркал колко са 30 дни. Или пък адвокатът на пребитите (Николай Хаджигенов) не си е видял часовника, та да знае колко време му остава да ги търси тези записи.
Някой ще вземе да попита защо пък се пазят само 30 дни? Законът не казва колко да се пазят, дава възможност на „пазителите“ да определят срока. И те зашили 30 дни. А защо не 40? Или 30 месеца? 30 години? Може и наобратно – 30 часа, 30 минути, 30 секунди. Така и така все по разни доклади дрънкат за бавното ни правосъдие, а в България много обичаме да сме напук, значи сроковете по-добре да ги съкратим, да не се главоболим хич!
Да беше само НСО, палката да я изтърпиш, но не. Ето, по-рано днес, 12 януари, председателят на ЦИК Александър Андреев почна да говори как за гласуване по пощата първо трябвало експеримент, защото сме нямали традиции. И сега сроковете били къси. Вас, г-н Андреев, не Ви чухме миналата година, когато толкова много хора излязоха в принудителна почивка, да заговорите за тази работа – по навреме, така да се каже. Или то коронавирусът е универсалното оправдание да не вършиш нещо, че някой друг може да ти кихне зад врата? Всички сме наясно колко са добри Български пощи, но пък като си в локдаун по-малко пречки има по пътя на пратките – благоприятна среда се създава. Та понеже сега няма време, дали не е време да почнем да подготвяме тази работа за следващите избори? Или по-високата избирателна активност е кофти за календара и часовника на който и да е управленец?
Всъщност обаче за силите ни за сигурност не съм прав – познават те и часовника, и календара! В края на миналата седмица обраха сестрата на Сийка Милева, говорителката на главния прокурор Иван Гешев. Разбили ѝ автомобила на жената и задигнали дамска чанта, портфейл с 400 лв., телефон, както и два пощенски плика с по 100 лв. Кражбата е извършена в квартал "Гео Милев" в София на 8 януари, но на 11 януари вече има информация за медиите, че е разкрита.
Новината ме върна в спомените – как например Меглена Кунева като беше още еврокомисар също ѝ откраднаха чантата, при Софийския университет. Тогава МВР успя в рамките на деня да хване крадеца и да върне открадното. Сега – три дни, но пък и жертвата не е еврокомисар де – още. А тези, които не са братя и сестри на някого, да кажат колко бързо полицията хваща обралите ги престъпници.
Изводът е един - тик-так, тики-така, ставайте, дечица!
Автор: Ивайло Ачев
