Вчера, 04.08.2016 г., стана ясно, че около 36% от българите са бедни. Става дума за работещите бедни, здравно неосигурените, поради голяма бедност, безработните с ниски или никакви доходи, и пенсионерите, сред които милион и триста живеят с доходи под официалната линия на бедност. Данните представи Ваня Григорова пред БНР - икономически съветник на КТ "Подкрепа" и автор на изследването "Бедни срещу бедни".
Едва ли някого биха изненадали подобни резултати за икономическото състояние на голяма част от българите. Зейналата пропаст в социалната стратификация на обществото отдавна не е част от дневния ред, в който циркулират дребнави проблеми, низки страсти и пазарска врява.
В резултат на което от време на време слушаме за единични жестокости като болна майка с три деца, разчитаща на мизерна инвалидна пенсия; студентка, метяща улиците, за да плаща образованието си; свещеник, приютяващ бедни семейства, поради тоталната абдикация на държавата; бедстващи хора, чиито домове са за пореден път завлечени от някоя придошла река.. И още жестокости, за които нищо не знаем.
Уважаеми читатели, да поддържаш огромна част от обществото в бедност и подчинение, е най-сигурно. Това от незапомнени времена се е превърнало сякаш в незаписана държавна политика, която няма нужда от кухи наредби, проектозакони и безпринципни становища.
В глад и мизерия бедните най-лесно се манипулират, най-лесно се пращат на избори, най-лесно им извиват ръцете, най-лесно навеждат глава.
Защото човешкото достойнство често пъти стърже от гняв, когато е празен хладилникът. Човешкият характер често пъти е подритван сред тълпи от ненужно богати и безсмислени елити. А човешката душа живее сред отломки от солидарност и доброта, докато не дойде следващото бедствие.
Бедността, уважаеми читатели, е превърната в първа ценност на управление за българските политици, а поддържането й - в най-сигурната инвестиция за дългосрочно натискане на мекото кресло.
И може би затова често пъти обществото ни залита в отделни феномени, които му обещават нов живот и ново положение в близкото бъдеще. А след като финансите в популизма им внезапно секнат и те се изпарят, народът отново остава излъган. И тогава се сгромолясва на дъното, поставя си сам оковите на подчинението, и се запасява със сигурност от бедността си.
Сега идват нови избори - президентски. А безизходицата стигна дотам, че дори политиците ни няма кого да предложат за кукла на конци, която да не им се бърка. Защото президентът на България няма много властови функции - еднократно вето върху законопроект, което може да бъде преодоляно от парламента, квота в Конституционния съд, назначаване на служебно правителство - но и малкото, които има, пречат на мутрагенщината, ако достоен човек е президент на България.
Автор: Румен Скрински
