Във флагмана на жълтите открих фраза, която ме впечатли силно.
Сипе се картечен огън по всички протестиращи, но по едно време Генка Шикерова е наречена, цитирам
"тъй наречената Генка Шикерова".
Фразата се появява в разказвателен стил, в репортаж. Просто на читателя се съобщава как "там се подвизаваше т.нар. Генка Шикерова". После текстът спокойно продължава напред, запазвайки реалистичен тон, все едно нищо особено не е станало. Сякаш и автор, и читател имат споразумение за действителността, а именно - че действителността е съставена от много физически обекти, но между тях понякога се появява и т.нар. Генка Шикерова. Ето, това е микрофон. Ето, това е парламент. Ето това - маса и стол. А ето това - тъй наречената Генка Шикерова. Отваряй си очите! Миг невнимание и тъй наречената може коварно да се шмугне в реалността и да те убеди, че е личност. Опасна е тази - тъй наречената.
Аз мисля, че това далеч не е невинен детайл, малко петънце от хартиената лодка, която плува към канализацията. Не е и печатна грешка - как е възможно Генка Шикерова да бъде "т.нар". може да попита само глупав човек. Той не може да разбере очевидното: че когато говорим за т.нар. Генка Шикерова значи говорим за т.нар. Генка Шикерова, а не за онази там - каква беше - Генка Шикерова.
Публичността вече е обвита в нова, тайнствена абревиатура. Враждебна на всяка чест и талант. Преди човек можеше да е д-р., инж., проф., пред името му да има знак за експертност. Сега има ехидната уговорчица - т.нар. Някакви тъй наречени си хора нещо тъй наречено си казват. Какво е вашето тъй наречено мнение? Аха, знаех си - и един друг тъй наречен го говори. Четох му тъй наречената статийка. Напоследък се е сдушил с други тъй наречени. Не ги ли знаете? Не се правете на ударен, драги. Тъй наречения журналист, тъй наречения политик, тъй наречения писател и тъй наречения медик. Наричайте ги както искате - за мене те са тъй наречени.
Тъй нареченият човек беше направен от реброто на фалшивите новини, но не само, не само. Като човек, който видя как се роди тъй наречения човек, нека кажа как става. Жълтите комини само бълват онова, което масовата стандартна журналистика отдавна прави отдолу. Фабриката й за трафик работи така: пишете заглавие "Еди си кой твърди: Долу еди си кой". Ако онзи долу каже и той долу, добавете и неговото долу. Придържайте се към долу-фрагменти и ги произвеждайте серийно. В скролван надолу нюзфийд се работи само с долу послания. Единственото важно е да не затрудните публиката с изречения и образи, които надхвърлят четири пиксела. Архитектурата на трафика се занимава с цифри, а не със сложни събития: ще ви спести новината, че когато езикът се пикселизира непрекъснато, започва да произвежда и хора, които пикселизират отсрещния. Но горе главата. Важното е долу! и горе! да отекват като шибалки. Ако сте добър диригент на шибалките скоро ще вкарате в залата голямата, тъй наречена публика.
Дошла е да гледа представлението "Човекът е фалшива новина".
По истинска история.
И т.нар. Генка Шикерова не може да ви я разкаже.
Автор: Райко Байчев
