Новата учебна година в Турция вече започна - първата по новата учебна програма, оформена съответствие с вижданията на управляващата "Партия на справедливостта и развитието" (ПСР) на президента Ердоган. В нея няма място за Дарвиновото учение, затова пък децата ще бъдат възпитавани в традициите на джихада*. След изумлението, което това съобщение предизвика в турските светски среди, образователният министър Исмет Йълмаз побърза да уточни, че под "джихад" не трябвало да се разбира някаква религиозна война, а "любов към родината", съобщава "Зюддойче Цайтунг".
И докато ресорният министър се опитва да омаловажи промените в учебния план, критиците смятат, че в случая става въпрос за нещо много повече от реформа на образователната политика - те предупреждават, че целта е да се промени ориентацията на държавата. Въпросът опира до това в какво ще бъдат възпитавани следващите поколения, коментира германското издание - в духа на светската турска държава, основана от Мустафа Кемал Ататюрк, или в този на сегашния турски президент Реджеп Ердоган, който иска да възпитава "благочестиво поколение".
Арена на ожесточени сблъсъци
Образователната политика винаги е била арена на тежки културни сблъсъци - включително и преди ПСР да поеме властта в Турция. Така например след преврата от 1980 г. турските военни родиха концепцията за "турско-ислямската синтеза", разбирай: подривната сила на религията трябвало да бъде "обуздана" с помощта на националистически елементи. Часовете по религия тогава стават задължителни за всички, дори и за малцинството на алевитите, независимо че сунитският ислям им е много далечен. В същото време ислямисткото движение, от което по-късно произлезе и "Партията на справедливостта и развитието", се намираше в подем.
Откакто обаче тя е на власт, битката за образованието се ожесточи, коментира "Зюддойче Цайтунг" и дава за пример дългогодишния спор за носене на забрадки в университетите и държавните училища. Промените в съдържанието на турските учебници започват от 2012 година, е установило проучване на Impact-se - израелска организация, която изследва учебни съдържания и учебни планове. "Целта е турците да бъдат възпитавани като защитници на исляма", посочват авторите на студията.
Именно през 2012 година правителството на ПСР въведе системата, според която учениците могат да избират още след четвърти клас (а не както беше преди - след осми) дали да продължат образованието си в т.нар. имам-хатип-училища. Това са религиозни училища, които подготвят бъдещи имами.
Провалилият се опит за преврат от миналото лято, както и последвалият референдум за промяна на конституцията на практика ускориха реформата на образователната система. След неуспешния преврат бяха уволнени хиляди турски преподаватели, а министерството на образованието представи новите учебни планове за първи, пети и девети класове. В тях учениците ще изучават много малко природни науки и предмети на изкуството, докато в същото време повече тежест получава религиозното обучение - за сметка на природните науки и кемализма. Децата ще бъдат възпитавани например в любов към Пророка, а един от новите предмети се нарича "Война и джихад".
Възпитание в респект и послушание
Новите учебници отделят също така много внимание на някои по-нови исторически събития - например опита за преврат от лятото на 2016 година, представен като героична победа на народа над заговорниците от движението на Гюлен, или протестите в парка Гези през 2013 година, които са представени като заговор на вътрешни и чужди сили.
Друг проблем критиците виждат в това, че новите учебници представят жената в една много консервативна светлина: на много илюстрации могат да се видят жени, които се грижат за децата и домакинството, а текстове под тях внушават, че послушанието е религиозна добродетел. "Учебниците по "Религиозна култура" представят мъжа като глава на семейството, комуто жената дължи подобаващ респект и послушание", казва синдикалистката Айфер Коджак. По този начин момчетата се възпитават погрешно – внушава им се, че имат право да властват над жените, а момичетата се възпитават в дух на покорство и послушание, коментира "Зюддойче Цайтунг".
Превод: Deutsche Welle
* Джихад е понятие, което е подлежи на сериозно тълкуване, но най-общо тълкуванията са следните - вътрешна духовна борба (усилие) на вярващия по пътя към усъвършенстването, наричана често "голям джихад" и външна, физическа борба (усилие) срещу враговете на исляма, наричана "малък джихад"
